В България често говорим и обръщаме внимание на проблемите, но по-рядко се вглеждаме в постиженията. А когато става въпрос за "тези извън София", общественото внимание съвсем бива приспивано. Затова Actualno.com разговаря с кметовете на някои от най-китните общини в България - за да научим какви са постиженията ми, какво добро е свършено от тях и какви са проблемите, които трябва да бъдат решени. Ред е на град Тутракан - чрез разговор с д-р Димитър Стефанов.
Г-н Стефанов, измина първата половина от сегашния Ви мандат, с какво допринесохте за развитието и добруването в община Тутракан?
Това, което аз и цялата общинска администрация направихме, е да продължим да реновирането на пътната мрежа в града и селата. Направихме енергийна ефективност на двете средни училища в Тутракан. В момента имаме входирани проекти за енергийна ефективност на 18 сгради - държавни, общински и частни, по ОП "Региони в растеж". Отделно сме подали три проекта по трансгранично сътрудничество. Надявам се следващата седмица да подпишем договор за реновиране на общинска пътна мрежа на стойност 1,5 млн. евро. Имаме входирана стратегия за Местна инициативна група. Подготвяме също стратегията за Местна инициативна рибарска група. Доста неща са свършени и се надявам да подобрим поне малко живота на хората, останали да живеят и работят в община Тутракан. Но нека не забравяме и културните мероприятия, които станаха традиционни. Моето голямо желание е те да продължат и занапред - огненият фестивал, походът на Таньо войвода, празника на кайсията, джулай морнинг, „Речни ноти“ - международния фестивал за детска песен. Все мероприятия, които привличат туристи, които макар и косвено помагат на бизнеса в общината.
Подобрихте ли в значителна степен инфраструктурата, тъй като промяната там е най-осезаема?
Мога да кажа, че само един участък ни е останал от цялата общинска пътна мрежа. За него сме входирали проект пред МЗХ. Останалат част - 15 км, е реновирана изцяло. Отделно в града реновирахме 11 км. Говоря за преасфалтирани улици и такива, които за пръв път се асфалтират. В селата имаме 4 км. реновирани улици. Мисля, че това не е никак малко за малка община като Тутракан.
В такъв случай как бихте оценили пътната инфраструктура в общината по шестобалната система?
4,5. Не би трябвало да си даваме високи самооценки, защото това би значело да загубим стимул за по-добра работа.
Новите проекти, чието изпълнение предстои, на каква обща стойност са?
Енергийните проекти са за 6 млн. лв. Общинската пътна мрежа е за 1,5 млн. евро. Всеки един от трите проекта по трансгранично сътрудничество е по близо 1 000 000 евро.
Държите ли над водата, образно казано, общинския бюджет?
Такива общини като Тутракан много трудно могат да се справят с бюджетите си. И особено сега, след тази безумица с покачването на минималната работна заплата. За да мога да изплащам заплатите на служителите, ще трябва да направя оптимизация на щата. Тоест, да махна читави хора, за да угодя на някой, който е решил да вдига минималната работна заплата. Това ще е проблем не само за нас, а и за всички общини.
Държавата няма ли да увеличи реципрочно и субсидията, за да компенсира разликата?
Не, не. И даже слушах едно изказване, не искам да кажа на кой депутат, че малките общини трябва да си направят оптимизация, за да могат да изплащат тези заплати от 1 януари. Не е нормално държавата да постъпва точно по този начин, като знае какво е финансовото състояние на голяма част от общините. Но сме много малки в цялата брънка, за да ни чуе някой. Може би ще кажа силни думи, но явно държавата нехае за малките общини. В същото време тръбят, че трябва да се развива Северозападна България, да се развива Североизточна България. Няма как да се развива при тези обстоятелства.
По принцип с централната власт как работите, имате ли подкрепа?
Да. Имам съдействие от централната власт. Наистина работим в синхрон. И министърът на финансите Владислав Горанов, и министърът на регионалното развитие Николай Нанков винаги са ме подкрепяли. И мисля, че там, където могат, помагат адекватно.
За кои най-важни проекти или дейности очаквате помощ от държавата на този етап?
В момента очаквам финансова подкрепа от МРРБ за реновиране на един водопровод по ул. "Стефан Караджа", който наистина е страшно компрометиран и оттам се получават големи течове. А този водопровод се намира в свлачищна зона. Надявам се до края на месеца да ни отпуснат нужните средства и да открием строителна площадка.
Ситуацията в общинската болница каква е като финансово положение и кадрова обезпеченост?
Болницата е силно задлъжняла. Над 4 милиона е дългът към НАП. Съвсем нормално е и това ще продължава като тенденция. Много пъти съм го казвал, включително и на годишната среща на местните власти, формулата е сбъркана в България. Не може болниците да бъдат търговски дружества, а не социални институции. За мен една болница не трябва да е търговско дружество и не трябва да печели, а трябва да се грижи за здравния статус на хората. Не може да има лимитиране за общинските болници, а в същото време клиничните пътеки от 2006 г. ценово да не са актуализирани.
Това са все парадокси, които не знам как са допуснати от нашите политици. Никога няма да излезем от тази въртележка и всички общински болници ще продължават да задлъжняват. Общините колкото и да помагат, с тези малки бюджети няма как да се справят. Община Тутракан е дала най-малко 4 млн.лв. досега. Отделно е реализиран проект на стойност 4,3 млн. лв. за реновиране на самата болница със смяна на голяма част от апаратурата и обзавеждането. Но това не стига. Всеки месец болницата акумулира между 20 и 30 000 лева загуби. И то защото пътеките са с ниска стойност, защото има определен лимит, който няма как да се надхвърли. Тоест, тя го надхвърля всеки месец, но надлимитните средства не се изплащат от Здравната каса.
Нали ги плащат, макар и със закъснение?
О, не. Трябва да ви кажа, че за шест години не знам дали на едната ми ръка се броят изплатените надлимитни средства. Да не говорим, че има доста хора, които не са осигурени. Оказва им се първа помощ, лечение и всичко, което е необходимо, за да се стабилизират. А след това тези пари няма откъде да се покрият, понеже не са здравно осигурени, в същото време не са и социално слаби, за да си ги поискаме от социалното министерство. Така че и тук се получава един порочен кръг.
Толкова сериозен дълг към НАП не се ли дължи на лош мениджмънт?
Не е така. Каквото и да направи тази болница, който и да е мениджърът й, месечно се акумулират между 20 и 30 хиляди лева загуби, няма как да се справи. И Господ да слезе отгоре няма как да се справи с общинските болници. Голяма част от кметовете не смеят да си го признаят. Не знам дали от страх или от нещо друго, но това е самата истина. Болниците ще продължават да затъват, гарантирам ви го. Явно държавата иска голяма част от общинските болници да бъдат обявени във фалит, за да се стопират дейността им и да останат колкото се може повече частни. Това е виждането ми, след като толкова години - от 2006 г. държавата нехае за общинските болници.
И между другото, беше много голяма глупост прехвърлянето на болниците към общините, след като знаят общините с какъв финансов ресурс разполагат. В същото време държавата да не иска да помага. Специално болницата в Тутракан е работеща. Има 7 отделения, второ ниво компетентност. В нея има много повече родени деца отколкото областната болница в Силистра и от областната болница в Разград. В Тутракан има инвитро център, който е втори по оборот в България. Има уникална хирургия, в която се правят безкръвни операции. От цяла България идват тук да ги оперират. В същото време акумулираме загуби заради лимитирането и ниската ценова стойност на пътеките.
А НАП запорирала ли е сметките на болницата?
Не. Имаме споразумение, подписано с НАП. Мога да кажа, че НАП влизат в положението на общинските болници като цяло и правят каквото могат. Но така или иначе лихвите си текат.
А има ли тя и задължения към контрагенти, които й тежат?
Там дълговете са много малко – около 700 – 800 000 лв. Ако се стигне тях да ги покриваме, дето се казва ще стиснем зъби и за около една година можем да ги разплатим. Но големият проблем е дългът към НАП.