Победителката на тазгодишния конкурс "Евровизия" Джамала от Украйна предизвика вълнения из цяла Европа заради песента си "1944".
Първоначално композицията беше под въпрос, тъй като не беше сигурно дали организаторите на "Евровизия" ще я допуснат до участие заради политическия момент в нея, който по правило е забранен.
Джамала, етническа кримска татарка, заяви, че се надява да спечели сърцата на милионите европейци с историята на своето семейство, неразривно обвързана с депортацията на кримските татари през 1944 г. Тогава СССР обвинява татарите в сътрудничество с нацистите и стотици хиляди са депортирани, като много от тях умират по пътя.
Историята зад песента на Джамала:
От 18 до 20 май 1944 г. с решение на Държавния комитет по отбрана (ДКО) на СССР всички кримски татари са депортирани от полуострова в Узбекистан (151 000), Казахстан (4286) и Таджикистан, като малка част е изпратена в Марийска АССР, на Урал и в Костромска област. В телеграма до Сталин НКВД докладва, че са изселени 183 155 души.
В секретното постановление на ДКО № ГОКО-5859 от 11 май 1944 г. относно причините за депортацията се казва, че „по време на Отечествената война много кримски татари измениха на Родината, дезертираха от частите на Червената армия, отбраняващи Крим, и преминаха на страната на противника, постъпвайки в сформираните от немците доброволчески татарски военни части, борещи се против Червената армия; в периода на окупация на Крим от немско-фашистките войски, кримските татари участват в немските наказателни отряди и особено се отличават със своите зверски разправи по отношение на съветските партизани, а също така помагат на немските окупатори при организиране на насилственото изпращане на съветски граждани в германско робство и масово изтребване на съветски хора.”
Според разпореждане на германския Генерален щаб от 18 януари 1942 г. фюрерът дава възможност за неограничено формиране на татарски воински части. Организацията на татарските роти за самозащита е възложена още на 2 януари на шефа на охранителната полиция и на службата за сигурност (СД) обергрупенфюрер от СС Олендорф.
На 3 януари под председателството на Олендорф се провежда първото официално тържествено заседание на татарския комитет в Симферопол по случай началото на вербовката.
След приключване на общите мероприятия татарите искат разрешение да завършат тържественото заседание – началото на борбата против безбожниците – по свой обичай с молитва и повтарят след своя молла три молитви:
1. За постигане на скорошна победа и обща цел, а също така за здраве и дълъги години живот на фюрера Адолф Хитлер
2. За немския народ и неговата доблестна армия
3. За падналите в боевете войници от Вермахта
Общо са зачислени 10 000 татари-доброволци, а 4000 души са организирани за борба с партизаните. Други 5000 доброволци имат готовност да попълнят сформираните 14 роти. Като се отчете, че 10 000 души пък се намират в редовете на Червената армия, то почти всички боеспособни татари носят униформи на Вермахта.
В боевете с партизаните татарите се бият с ожесточение, като се стремят да ги унищожат. Самите татари дават 400 жертви от взелите участие в боевете 1600 души. От всичките само един преминава към партизаните.
Татарите са знаели какво ги чака. Те са видели разправите на националистите над местната съветска администрация и техните семейства, свидетели са на дезертьорстото на своите бащи и синове, стреляли в гръб на червеноармейците. Знаят и безпощадната отмъстителност на Сталин и започват да се подготвят за ответни репресии. Оптимистите, които се надяват само да бъдат изселени живи, пекат сухари и стягат багаж.
Депортацията не засяга значителна част от кримотатарските колаборационисти, тъй като са евакуирани от окупационните власти в Германия, където е създаден Татарски планинско-егерски полк от СС. По-голямата част от татарите обаче остава Крим. Непосредствено след Съветската армия вървят подразделения на НКВД, които през април-май „прочистват” прочистват територията, арестуват и осъждат около 5000 колаборационисти от всякакви националности.
Това обаче се струва недостатъчно на Сталин. Депортацията в Крим е извършена пост-фактум след бойните действия и не може да бъдат приведени никакви военни съображения. Всъщност става дума за отмъщение над цял народ, вменявайки му колективна вина и отговорност.
Постановлението на ДКО излиза ден преди Съветската армия на 12 май 1944 г. да освободи окончателно Кримския полуостров. Депортирането започва на 18 май, но очевидно е подготвяно далеч по-рано. Преди това от татарите са иззети 49 минохвъргачки, 622 картечници, 724 автомата, 9888 пушки и 326 000 патрона.
В операцията са ангажирани над 32 000 души от НКВД. На депортираните е разрешено да вземат „лични вещи, дрехи, битов инвентар, посуда и продоволствие” до 500 кг. на семейство. На практика обаче тези и други облекчаващи депортираните мерки не са извършени. В някои композиции депортираните получават храна единствено веднъж през втората седмица на пътуването. Други са хранени рядко и то със солена храна, но не е осигурявана вода за пиене. Много от умрелите са оставяни край железопътната линия.
Мнозина от преселниците измират още през първата година от глад и болести. Оценките на загиналите са противоречиви - от 15-25% по оценка на съветски официални органи, до 46% по оценки на кримскотатарски активисти през 60-те години.
До 1956 г. кримските татари имат статут на „спецпреселници”, което подразбира ограничение на правата им без писмено разрешение да напускат границите на „специалните селища” под страх от съдебно преследване. Многобройни са случаите на осъдени до 25 г. лагер за посещение на роднини в съседни селища.
За разлика от някои други депортирани народи, които се връщат по родните си места в края на 1950-те години, кримските татари са лишени от това право чак до 1974 г., а фактически масовото връщане на народа в Крим започва едва в края на „перестройката” в 1989 г.
Някои райони (планините и южният бряг на Крим, населени до тогава предимно с татари) остават практически без население.
С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 5 септември 1967 г. „За гражданите от татарска националност, живеещи в Крим” се признава, че „след освобождаването през 1944 г. Крим от фашистка окупация, фактите за активно сътрудничество с немските завоеватели на определена част от живеещите в Крим татари необосновано са отнесени към цялото татарско население на Крим”.
По време на „перестройката” на Върховният съвет на СССР през 1989 г. депортацията на кримските татари е осъдена и призната за незаконна и престъпна.
