Представяме ви втората част от поредицата ни в партньорство с Logitech, в която разказваме за вдъхновяващи хора с вълнуващи професии.
Петко Танчев е визуален артист, който обича да създава светове, даващи възможност на зрителите да погледнат едно пространство от гледна точка, за която преди това не са предполагали. А вдъхновението за създаването на тези светове може да се крие навсякъде.
Кой си ти накратко?
Името ми е Петко Танчев. По професия съм сценограф, но по-основното за мен е, че съм визуален артист
Кога започна пътят ти като творец?
Когато бях малък постоянно рисувах и ми беше интересно да създавам различни светове.
Как се обърна към технологиите като изразно средство?
В работата си с компютри с различни видове софтуер открих, че мога много бързо да променям средата и да си играя по различен начин с обектите. Това ми даде една по-голяма свобода за експерименти и начин да открия себе си по един по-смислен и адекватен за мен път.
Къде откриваш вдъхновение?
Вдъхновявам се много от самите условия. От даденостите на фестивала, от вида публика, която ще види работата ми. Най-вече от пространството, в което работя и от останалите хора и техните умения.
Къде е допирната точка между реалния и дигиталния свят?
В много от проектите си работя в пространства, които са исторически и са част от миналото на обществото, на културата и на историята. Използвам дигитални технологии, които са част от бъдещето. Мисля, че това е интересна допирна точка, в която миналото и бъдещето се срещат и изграждат нещо ново, което интерпретира историята по различен начин.
Сподели ни за твой проект, който разказва за тази среща между миналото и бъдещето?
В края на миналата година работех по една поредица от аудиовизуални събития. Нашата цел беше да създадем серия от проекти в различни знакови пространства за културата и туризма на Пловдив. Водещото във всеки един от тези проекти беше освен историята на паметниците и самият им съвременен облик. Тъй като голяма част от тях са изоставени, това за нас всъщност се оказа и вдъхновение да ги възродим.
Единият от проектите беше върху паметника на Альоша. Решихме с прожекция да го осветим, да използваме този конструктивизъм и със средствата на светлината да стигнем до един деконструктивизъм, като начупим неговите форми и го оцветим по различен начин, за да създадем нещо по-различно от пространството.
Братската могила е един почти забравен паметник, тъй като е малко по-встрани от центъра. Смятаме, че децентрализацията е нещо необходимо и това да има изкуство и в покрайнините на градовете е един начин хората да видят от различна гледна точка заобикалящата ги реалност. Затова направихме този проект.
Имаш проекти, в които участието на публиката е важна част. Разкажи ни за някой от тях?
В проекта Connector се опитах да си представя цялото ни общество, всички хора като светещи точки. Всъщност това е много обективен поглед, защото това е нещо, което виждаме от самолет, прелитайки през един град, и това по някакъв начин определя еволюцията на цивилизацията ни. Работата с електричеството и това, че създаваме светлина в мрака и се опитваме да бъдем заедно във всичко, което правим.
Какво търсиш, когато избираш средствата си за работата ти?
В моята работа с дигитални изкуства технологиите са основното, с което работя. Важно е те да са ми удобни и да ми позволяват много бързо и лесно да експериментирам със своята цел и със своите търсения в конкретния проект. С годините съм открил средствата, които ми дават тази свобода и които разширяват способностите ми, в които не се чувствам ограничен.
Всеки твой проект отнема много време пред компютъра. Как си почиваш?
Винаги, когато имам време за почивка, обичам да съм далеч от компютъра си, но винаги снимам и използвам устройства, с които да взимам нещо от материалния свят и да го поглеждам през различни очи. Понякога рисувам сред природата, друг път снимам, опитвам различни апликации, с които експериментирам с телефона си.
Отдалечава ли ни дигиталният свят и материалния?
Не мисля, че непременно дигиталният свят ни отдалечава от материалния. Той ни дава другата гледна точка и ни позволява да оценим по друг начин природата и материалния свят, който ни заобикаля.