Тази година 15 септември се превърна наистина в празник. Времето беше хубаво, за настроението допринесе и фактът, че беше петък - все пак на следващия ден все още децата не са наистина на училище. Въобще - идилия!
И насред цялата тази идилия в куп училища в цялата страна цъфнаха и куп политици, най-вече депутати - от целия политически спектър! На снимки със засмени и радостни деца и в пиари, пълни с клиширани думи за важността на образованието.
Да оставим настрани факта, че политици се снимат с малолетни и непълнолетни и доколко законно е това т.е. дали родителите са дали разрешение. Все пак по тази линия може да се мине по буквата, че събитието е обществено. По-интересно защо така изведнъж депутатите ни, на мнозина от които имената им ги знаят само най-близките им и така ще си остане, решиха "да метнат и те раниците на гърба си".
От няколко десетки имейла с пиар съобщения за този и онзи депутат и политик, повтарящ как "науката е слънце", не прочетох нито един, в който например да пише, че въпросният народен представител е дарил нещо на училището, на което гостува - или поне да е боядисал някоя стена в някоя класна стая, да е поправил някой чин или пейка! Видях само един, в който се посочваше, че въпросният депутат-гост е "приеман като най-добър приятел, който работи за съхраняването и популяризирането на единствената паралелка за планински водачи в страната" (точен цитат). Няма да питам как точно работи и с какво допринася, дано да не е "работа" само в текстовете на пиар съобщения.
Може би в случая съм прекалено критичен, но няма как да не обърна внимание, че точно хората, заради които цялата държава, включително и образованието ни са на кота нула, пак се мъчат да се набутат и да ги поогрее някой прожектор покрай поредното от малкото тържествени за нацията събития. Нека първо свършат някаква истинска работа точно за образованието, което със здравеопазването е най-важният стълб на обществото ни, и тогава да си позволяват да говорят как то е най-важно. В техните очи не е - ако беше, и добра нормативна база щеше да има, и бюджетната картина щеше да е различна, и недостиг на учители нямаше да има, да не говорим за постоянно намаляващия брой училища, просто защото и децата стават все по-малко. Докато няма дела и резултати, думи не ни трябват, неуважаеми политици!
Автор: Ивайло Ачев
