С настоящето отворено писмо на интелектуалец бих искал да изразя пълната си подкрепа на държавната политика спрямо историческото ни културно наследство и по-конкретно материалното, което от време на време гори. Според мен е налице една устойчива линия на действие, която напълно съответства на съвременния дух и себеусещане на нацията.
Криско, пророкът на Възраждането ни след Прехода, ясно бележи този процес в артистичния си манифест„Видимо доволни“. Високата оценка за това от страна на министър Банов дойде веднага след встъпването му в длъжност и той почете автора с поздравителен адрес, ако помните. Визията му за опазването на историческото културно наследство у нас е залегнала точка по точка в програмната стратегия на кабинета. Позволете да цитирам:
Палим, палим,
па-па-палим, палим
Покажи на тия хора
Палим, палим
Па-па-палим,
палим, па-палим
Българският лирически герой е свободен хедонист, преодолял бремето на материално-битовото (дрехи по земята, в нас е пълна кочина). В известен смисъл той е архи-клошар, самонастанил се на изоставена от грижа територия. Отдаден е главно на физиологичните си инстинкти, но в същото време е и своеобразен архитект на новия ред, в който „няма мои, твои, други закони“. Дистопията на щастливата забрава и законова релативност.
През изминалите години тази културна стратегия беше възприета напълно от министър на културата Банов, а така също и от министър и главен парламентарист по медии и култура Рашидов. Нещо повече – тя е допирната точка на тези два иначе независими един от друг проводници на културна реалност. Ако позволите да перифразирам Крисковата метода: новата българска историческа памет ще се роди като птицата Феникс от пепелта на изгорялата стара. Ето защо не виждам чак такъв повод за дебат в запалването на някои вече остарели образци.
Хтоничната огнена мощ е водещ мотив в родната традиция още от най-ранна древност. Тук огънят винаги символизира сътворение, не разруха. Това е „огън от любов - най-щастливият пожар“ по думите на поета Ваньо Вълчев. Това е актът на сакрално запалване, поради невъзможност за друго действие „вземи огин, запали ме“.
Появяват се периодично злонамерени подмятания, че сме свидетели едва ли не на варварство, на безхаберна игнорантност и изначална простащина спрямо културната ни памет. Но това, разбира се, не е вярно. На този тип ретроградни културни консерватори може да се отвърне лесно, че те само пречат на прогреса, който никне от пепелищата. Чест прави на охранителите на културата ни, че по такъв всеотдаен начин продължават да насърчават културните пожари.
Можем само да си пожелаем още бездомни изпълнители, които да носят искрата на културата в себе си и така да проправят път към един по-свободен и безгрижен свят, в който исторически паметници могат да се построят в съвсем приемливи срокове.
Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес
