За Руската федерация тази година имаше специален Джулай морнинг - на 1 юли приключи всенародното допитване за поправки в конституцията - общо взето “никто не против, все за”, както викаше Путин по друг повод.
Конституционните поправки са повече от 200, като в манджата са забъркани правата вяра, териториалната цялост на страната, разнополовите бракове и най-важното - Путин да може да се кандидатира за още два мандата, че вече не му се правят гимнастики като “медведевската пауза”.
Да си спомним тази политическа хореография от близкото минало.
2007 в Руската федерация се наблюдаваше известно безпокойство.
Изтичаше вторият мандат на Путин, народът си беше свикнал с него, президентът си беше свикнал с положението на самодържец, имаше самочувствие на възродител с един-единствен проблем - конституцията, която не му дава възможност да се кандидатира повече от два пъти последователно.
Тъй като хората не си представяха друг държавник да ръководи страната, всички се чудеха как точно Путин ще остане на власт. Конституцията ли ще сгази, ще я разтълкуват по някакъв специален начин ли, ще намерят някаква вратичка ли… И Путин по маниера си не казваше какво е намислил.
Е, стана ясно - на изборите през 2008 за президент бе назначен Дмитрий Медведев, Путин стана премиер. Размениха се за един мандат, дори без да си сменят кабинетите, всичко мина благополучно и Путин след това си опердаши още два мандата, които също вече изтичат.
Кога излетяха тия мандати! Както е казал поетът - четох Сартр, Камю и Бодлер, вече съм стар, а Путин все така си управлява голямата страна.
И вече не му се занимава да назначава подизпълнители в президентството.
Той Медведев си е подръка и винаги готов - продължава да се труди неуморно в администрацията, но от предишния път се видя, че тая работа с размяната на шапките не е хептен гладка.
Въпреки че Медведев с нищо не показа мерак за самостоятелност и еманципация по време на “президентския” си мандат, около него се въртяха едни либерални путинисти като Глеб Павловски примерно, които към 2011 заговориха за нуждата от втори мандат на Медведев. Такива хора бяха разчистени с нужната оперативност и остатъците от либерална мисъл бяха изтикани на сериозна “социална дистанция” от Кремъл. Павловски от виден царедворец стана изританик и гледа Кремъл отдалече.
Не е кой знае каква неприятност за Путин - и все пак е неудобно!
По-добре да се мушне малко конституцията и да се легализира фактическото положение - Путин може да излезе от Кремъл, но Кремъл вече не може да излезе от Путин.
Президентът го желае, народът го желае, та дори и доста опозиционери го желаят.
С какво ли не свиква човек, та на един Путин ли ще се мръщи.
Мръщиш се 1-2 мандата, хайде 3 мандата да се мръщиш по инерция, ама после вече толкова навикваш, че ти става кофти дори само да помислиш за промяна.
Ние тука как си свикнахме с Бойчето - такъв, онакъв, ама пак си го избираме и трудно си представяме живота без палячовщините на Вожда. А по-лошото е, че реално не си представяме друга силна фигура, защото моделът “Бащица” изключва развитието на такъв хомо сапиенс, който може да конкурира Главатаря. Един вожд, една политика и какво беше там…
Но тук не ни е тема Чорбаджи Бойко, връщаме се в Путинова Русия.
Единственият проблем на модела “Бащица” е, че политическата и представителна власт в държавата се съсредоточва в едно лице, което все пак има биологически срок на годност.
Каквито и свръхчовешки качества да притежава Путин, той в един момент ще започне да си забравя ядреното куфарче, да бърка имената на кучетата и министрите си, ще се люлее в люлката на спомените, ще си спомня мъртвите другари, ще се усмихва с празен поглед или ще бесува страшно, ще си маже лайната по стената и други такива характерни особености на печалните човешки дни в залеза на живота.
А когато същото лице ръководи най-голямата държава в света, това става проблем на целия свят.
Както проблемите на Тръмп сега засягат целия свят и ако в Щатите нещата не се урегулират, светът ще преживее сериозни трусове, много по-силни от тези при разпадането на СССР. Една от версиите за случващото се в Щатите е, че Путин ги клати, щото вече натрупа опит и се научи на всякакви чалъми. (Между другото - по руските телевизии неизменно описват Тръмп като единствения нормален човек в САЩ, а демократите като социалистически сатани на Сорос, които палят бунтовете на черните - но това е тема за отделен анализ.)
***
Това дето някои остарявали като катедрали, е хубаво, но не е готово, ако ме разбирате.
Медицината не е готова още с някои задачи и не може да подмени всички износени части на човека, дори да е безценен като Путин.
А дори и да се реши тази научна задача, тогава пък ще възникне философски въпрос като за Кораба на Тезей - ако се подменят всички части на Путин, тогава той същият човек ли ще е или вече ще е друга личност и ще загуби статута на вечен Бащица?
Автор: Франсис Фукушима-Хашимото, Прас Прес
