Голяма политическа драма се разгоря в средите на ДПС. Председателят Делян Пеевски и почетният председател Ахмед Доган вече не се обичат и даже не си говорят. И дори по-лошо - Пеевски иска среща с Доган, но Сокола гордо му отказва. Пеевски пял серенади под прозорците в Росенец, но Ахмед Доган и един сладолед не го почерпил. Принуден от обстоятелствата, Пеевски опита други начини за комуникация - написа му писмо, изля душата си в него - и нищо, Доган е непреклонен. Но Пеевски няма да е Шиши, ако се предаде лесно. Той продължава да му пише, докато Доган не се предаде в обятията на своя обожател. Само ПРАС-ПРЕС разполага с писмата, които Делян Пеевски с много любов и малко тъга написал на Ахмед Доган. Ако тези епистоларни произведения ви напомнят малко на творчеството на Шекспир, Яворов, Бърнс, Вапцаров, Пушкин или Шарл Бодлер, то е само защото Пеевски е гениален лирик като всички тях взети заедно. Всичките може да ги сложи в малкия си джоб, буквално!
1.
Две хубави очи. Душата на Сокол
в две хубави очи - музика - лъжи.
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
Ахмед,
плача със сополи!
2.
Един се хвали в Банкя с чекмеджета,
С Копринка друг, а трети със предци.
Един с богатства, Сава - с досиета
А друг със пачки, Миски и жребци.
От всеки род, дори и във Виена,
По-скъпа ми е твоята любов.
По-ценна е от Кръстева, Ирена,
По-весела от Парламент и лов.
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак
Каквото бях: последният бедняк
със стар бял Опел.
3.
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан деребей.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
Сарая не залоствай, о, недей!
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя мерник в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
от мойте две ръце ще си отидеш…
4.
Когато този свят прилича на килия,
в която аз ще вляза ей сега.
Надеждата се блъска и боли я,
в Магнитски свод ударила глава.
И катафалки, без мелодия привична
шепнат, че съм алчен кат зърнар.
Надеждата е в плач и мъка деспотична,
Надежда - да ме гушнеш във Дръндар.
5.
Червено вино снощи пих, и капка не остана
и морно чело аз изтрих в къдрици на Догана.
Не бих желал дори и поста на султана
по устните ми щом гори целувката от Догана.
6.
Обичах Ви. И още дълго искам
любов да тлее в моята душа,
без вас не мога дълго да устискам.
от обич искам да ви задуша.
Обичах Ви без думи, без надежда,
ту плах роб, ту ревнивец несравним.
И към Карадайъ не съм изпитвал нежност,
сал вие сте ми най-голям любим...
Автор: Калинка Тодорова, Прас Прес