Злополучната скулптура “Викът на украинската майка” била стара работа. Зли езици твърдят, че творбата някога се казвала „Служителка в Български пощи не може да намери пратката ви”. Не знам доколко е вярно, но като заговорихме за изкуство и монументи, напът сме да изгубим още един. Докато се мъчим да бутнем МОЧА, путинските хакери сринаха един от най-древните ни паметници на културата. Българските пощи са основани веднага след Освобождението и оттогава успяват да се съхранят в развитието си почти недокоснати от промените. Дори софтуерът им, говори се, е оригиналният от онова време.
Разбирам желанието за прогрес у хората. Най-вече технически, не емоционален или нещо такова. В дигиталния свят, когато България бъка от IT-специалисти, всичко е цифровизирано – от телевизията до сметката ви за парно - и дори си имаме наш роден Суперкомпютър. Логично е да държим модернизацията да обхване всички сектори. Включително и тези на куриерските услуги. Неслучайно сме назначили такъв напредничав частен бизнесмен на държавна работа в областта. Това ако не е прогрес, не знам какво е. Слава Богу, че никой не вижда в това конфликт на интереси, а само стремеж към напредък. Но колкото и промяната да продължава, нека не късаме връзката си с историята и традициите си. Български пощи са истински жив музей на бита ни, преминал през обществени строеве и политически катаклизми, но неподвластен на вмешателство. Нека се научим да ценим това, което имаме. Дори да не работи пълноценно. В момента, а и изобщо.
Давам си сметка, че един ден Путин ще бъде победен и хакерската атака на неговите кибер-орки ще бъде отблъсната. Така трябва да е, справедливостта го налага. Но в същото време модернизирането на системата крие своите рискове. Няма ли да се обезличим като народ, ако започнем да използваме твърде много компютри и прочее модерна технология в комуникациите си? Ние и сега прекаляваме с това. Пощите бяха последният остров на усещането за междучовешки отношения. Уви, ако проблемът със системата се реши, ще загубим и него. Почти не е останало друго място наоколо, в което писаното на ръка така да се цени и уважава. Добрата стара тетрадка, запазила любовта на поколения нашенци към ръкописната кирилица, скоро ще бъде заменена от бездушен механизъм. Пространството в пощенските клонове, класически аранжирано с указателни бележки и потънало в безгрижна немара, ще се превърне в бездушен конвейер на колети и пратки. Наистина ли искаме това да се случи? Щом толкова държите на материалното, използвайте услугите на министъра в конкурентния бизнес. Но не бива да забравяме, че консумеризмът ни докара до момент, в който сме зависими повече от благосъстоянието си, а не от духовните добродетели като търпение и надежда. Включително и че някога ще получите колета си.
Видимо е, че хората спряха да си пишат картички, за сметка на личните съобщения във фейсбук. Имейлите изместиха класическата кореспонденция с плик и печат. Да не говорим, че марката като символ на ангажираност и историчност също ще остане в историята. В същото време Полша тъкмо пусна такива със Зеленски. Ние пак изоставаме по линия на пощенските услуги, да не говорим, че все остарели спесимени лижем. И лепим по пликове. Ето защо призовавам да не се бърза с оправянето на системата. В един момент хакерите ще започнат да се изнервят и ще претърпят морален провал. Колко пък да сме зависими от прецаканата система, след като не я използвахме и като работеше?! Пощите ще победят времето, само ако останат такива, каквито ги познаваме. Да бъде тъй!
Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес
