Намериха малкия Сашко в планината след много дни търсене, в които не се знае къде е бил и какво е ял-пил.
Едни казват: оцелял е, защото се е борил; ял е горски плодове, пил е дъждовна вода, може би се е подслонявал в близките хижи.
Други викат: аааа, тая работа не е чиста, нас не можете ни излъга, има нещо тука! Баща му го е убил, но после се уплашил и го възкресил. Сашко са го отвлекли, а после са го върнали в гората за пари! И т.н.
Нашият случай е подобен: ПРАС-ПРЕС оцелява на зъби и нокти, а малкото ни читатели трябва да ни търсят в медийната джунгла като спасителите на Сашко.
Естествено, намират се и доста мъдреци, които казват: аааа, има нещо тука, Бай Дън и Бил Гей дават пари на тоя парцал, толкова време не могат да оцелеят без поддръжка!
Мани-мани!
Всъщност даже Велислава Кръстева не ще да ни даде 2 лева и пести от ПРАС-ПРЕС, като го чете наготово от абонамента на Пеевски.
Кръстева си е харесала Народния театър и там вдига нивото, не иска да дойде в ПРАС-ПРЕС и да ни вдигне възнагражденията или барем с един скандал да ни засили хайпа.
И затуй разчитаме на саможертвения читател-спасител.
Нямаме вила на езерото Комо като руски пропагандон, но нямаме и санкции - ни от Европа, ни по “Магнитски”.
А работата при нас е тежка. Както казваше Зошченко - сатирата води до проблеми с черния дроб, разваля семейства и приятелски отношения, създава проблеми с властите и т.н.
Бихме добавили - дори смъртността при нас в процентно отношение е близка до тази на работниците, строили стадионите за световното в Катар. За краткия ни живот от тесния ни кръг сътрудници вече сме изпратили скъпи покойници като Д-р Тони Филипов и Иван Кутузов-Кути.
Но стига ни тая награда - че и ний сме забили някой-друг пирон в черепа на мракобесието и простотията.
Източник: Прас-Прес
