Румен Радев: Премиерът Петков ме уведоми, че с колегата му Ковачевски и с посредничеството на евроатлантическите ни партньори са изготвили ново компромисно споразумение със Северна Македония. Свиках този съвет, за да ви запозная с него.
Кратък исторически преглед: Самуил е бил български цар, а Самоил – македонски. Св. Кирил (реверанс към българския премиер) е бил българин, брат му св. Методий – македонец, а учениците им – според адресната регистрация. Св. Климент Охридски – македонец, св. Наум Преславски – българин и т.н. За Гоце Делчев е приета предварителна формулировка: „българин, борещ се за независимост на своята родина Македония“ (трябва да се консултира със специалист психиатър дали не звучи малко шизофренично). За Яне Сандански е договорено да бъде на ротационен принцип: една година българин, следващата македонец. Направени са и взаимни жестове на добра воля: Македонската страна се отказва от претенциите си към Кръсте Мисирков и го признава за българин и кръстник на съвременната българска журналистика. България пък щедро преотстъпва на съседите легендарния Шкембе войвода, който направи възможно 120 000 македонци да влязат в ЕС, благодарение на изгодно закупените български паспорти.
Двете страни се съгласяват, че в Северна Македония живеят граждани с българско (3504 души) и с европейско самосъзнание (въпросните 120 000 души).
Що се отнася до езика, приета е следната формулировка: „Македонският е неправилен български, а българският – правилен македонски.“
Следват подписите на двамата премиери.
В залата преминава торнадо от праведно възмущение, почти всички скачат от столовете си, започват да крещят и да пръскат слюнки, храчки и сополи. Накрая общото негодувание е обобщено от представителя на „Има такъв народ“, че „няма такъв народ македонци“.
РР (вдига ръка и въдворява ред): Напълно разбирам недоволството ви. Първоначално и моята реакция беше такава. Но към споразумението има и секретна част. Моля за внимание.
Договорено е построяването на магистрала София – Скопие с главен консултант бившият български премиер Бойко Борисов. Строителството ще започне веднага, щом се осигурят няколко чекмеджета с пачки от фондовете на ЕС.
На депутата Делян Пеефски ще бъде дадено македонско гражданство въз основа на типичната македонска наставка „-ски“ в името му. Санкциите по закона „Магнитски“ няма да се прилагат в Северна Македония по същата причина.
На доктор Костя Копейкин ще бъде предложен милионен договор за серия от лекции по македонска история сред македонската диаспора по целия свят. За целта трябва да открие две сметки – едната в центове в Европейската централна банка, а другата в копейки в руската централна банка.
На госпожа Нинова ще бъде предложено да приватизира за един пробит денар македонския Техноимпекс.
И накрая черешката на тортата. Базирайки се на гениалната идея на г-н Слави Трифонов, НАСА ще организира специална космическа операция с българо-македонски екипаж до Луната, тази древна българо-македонска земя.
В залата избухват бурни аплодисменти, всички стават на крака и започват да скандират: „Вечна дружба!“
Никола Минчев (скептично): А вие къде сте в цялата схема, господин президент?
РР: Как къде? В космическия кораб. Аз ще го пилотирам?
Министър Генчовска (плахо): А какво ще правим с избирателите ни?
РР: За избирателите е предвидена безплатна македонска наденица (ке у́мрат за нея) и жолта тиквешка ракия „Цар Кире“ (дано не у́мрат от нея).
Автор: Чавдар Михов, Прас-Прес
