Днес, докато отивах на работа и се опитвах да прибера в чантата си фотоапарата и микрофона, ме пресрещна една жена и ме зяла с порой от думи. За щастие, без да искам, съм натиснала копчето за запис, иначе щяхте да пропуснете това:
…Алооо, шукаритетната… Хате джас с микрофона?… Какво желаете? Интерву? Може… Какво ви поинтересува… Со мангес? Всичко ще ви кажа. Защо не плащаме тока ли? Амчи защо да плащаме ток? После парите да ги вземе Гинка?!
Казвате, че е карупция две кебапчета на изборите? Питам аз – а не е карупция 2 милиона за една сцена. Пък на тая сцена и един кючек нямаше…
Съсипахте я тая Балгария, ей! Накъде отива тая страна? Вие ще изчезнете, ако не сме ние, сиганите, да ви раждаме чавета.
Наши хора били един командос. Ми те откъде да знаят, че той е командос. Мислели, че е най-обикновен човек. Затуй го и набили!
Верно е, че наши хора нападнаха един друг човек со брадва. Ами те, щото отивали тайно за дърва. Аз веднъж нападнах един сас сатър. Ама тогава готвех. Ако копаех, щях да съм с лопата… Не питай с какво нападаме, когато отиваме на лов…
На вас, българите, ви е лесно. Цял живот – купон!
„Кастофони – мастофони,
кораби – мораби,
Булгартабак- мултактабак,
Катебе – Матебе,
винетки – минетки,
магистрали – магистрати!“
Ами ние? На нас кой ще ни даде пари?
Ходите с 20 лева в джоба – не мислите за нас. Как да живея аз с тези твои 20 лева?! А? Това не е кражба! Това са помощи. И децата ми не крадат. Те просто си взимат детските. Ми вдигнете ги тия детски, бе!
Как да си изкарвам хлябъ?! Затуй гледам на карти, на кафе, на боб, на кюфтета, на кебапчета…
Ти кво ша почерпиш?
Ей, много си стисната! Ето, връщам ти личната карта, да видиш, че и аз съм човек. И като всеки човек – и аз си имам мечти! Мечтая си да отида на море. Да са гмурна под моста, да плувам, да плувам и да открия релсата на Валери. Пък като я върна на вторични…
Да ти кажа честно – много сте зле като държава. Електрически винетки, търговски регистратор, издаване на документи – нищо не правите като хората. Нищо не ви работи! Пък искати ний да работим! Цялата ви работа е такава! Българска работа, ама ромска!
Не ти ли трябват документи – имам няколко комплекта, примоция – вървят с безплатна чанта. Какво ти трябва – имам на жена от Люлюн. Прилича на теб. Возеше се в метрото, на своя отговорност. Нямаше много пари в нея. Очителка. Тъкмо беше взела заплата. Като я видях – ми се дорева. Колко сте бедни българите и сте ни обрекли на мизерия, нас, джебчиите.
Да, признавам си – гепя. В ръцете съм като тъчскрийн.
Ай стига с тоя ток. Не сме го плащали. Вие пък плащате ли ги тия магистрали?! Плаща ги оня, как се казваше – Жан Клод Ишиас.
Ний може да сме роми, ма вий сте като мексиканци за Европата! Нямате стена – ама си имате Шенген. А, харесва ли ви?
Видяхте ли какво е да ви смятат за хора втора ръка? Сега ще разберете какво ни е на нас. Викате, че крадеме. А вий кво праите с еврофондовете?
Никога няма да видиш сиганка да краде крем за лице. Хляб може, но крем – никога!
Ромите нападали възрастни, безпомощни и самотни хора. Ами верно е, ама това е евтаназия. От любов го правим. Да не се мъчат хорага с тез малки пенсии, горките!
Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес
