Наскоро вестник The Guardian уволни Стив Бел, своя политически карикатурист, след повече от 40 години сътрудничество. Sad But True ще възкликнем с Металика, удивени че от традиционен спасителен остров на карикатурата добрата стара Англия аха-аха да потъне в морето на свободата на словото. Добрата стара Англия, дала подслон на карикатуристи както Дейвид Лоу, попаднал в смъртния списък на Хитлер. Карикатуристът от The Times Питър Брукс казва, че напускането на Бел бележи „много тъжен ден за политическата карикатура. Той беше изключително влиятелен през годините и мисля, че способността му да пробие прекомерното его на политическата класа е несравнима“. Да, ама в тая история е замесен един известен, нашумял герой, завръщащ се за пореден път като министър-председател на Израел. Карикатурата изобразява Бенямин-Биби Нетаняху, изрязващ със скалпел ивицата Газа на корема си. Тя е реплика на карикатура от 1966 на Дейвид Ливайн, нарисувал президента Линдън Джонсън, показващ белег от операция с формата на Виетнам на своя корем. По това време Джонсън е претърпял операция за отстраняване на жлъчка и сам показва белега от операцията си на пресата.
Историята ни припомня и други карикатурни скандали, свързани с Нетаняху. Една карикатура на Бел в The Guardian от 2012 г., изобразяваща Нетаняху пред батарея от израелски знамена, наподобяващи ракети, и заедно с кукли на Уилям Хейг и Тони Блеър, беше обвинена в позоваване на стереотипа „еврейски кукловод“. През 2018 пак вестник The Guardian отказва да публикува карикатура на Стив Бел, изобразяваща Тереза Мей, седнала до Бенямин Нетаняху, докато палестинката-медик Разан ал-Наджар гори в камина зад тях. Тя е убита при палестинските протести срещу преместването на Американското посолство в Ерусалим. И преди, и сега Стив Бел отхвърля обвиненията в антисемитизъм и отказва да се извини за карикатурите си. Само година по-късно, през 2019 избухва скандал с карикатура на Антонио Антунеш в New York Times, описваща Доналд Тръмп и нашия познайник Нетаняху като куче-водач на американския президент. Скандалът доведе до спирането на всякакви карикатури във вестника. Връщайки се още по-назад в похожденията на Биби Нетаняху в карикатурата, през 2013 вестник Sunday Times, собственост на Рупърт Мърдок, се извинява за карикатура на Джералд Скарф, публикувана във вестника по повод на издигането на стената между ивицата Газа и Израел, разкриваща Биби като неин главен зидар. Карикатуристът обаче отказва да се извини. Любезният читател ще се запита, ама какъв е този рецидив на Нетаняху и защо е толкова обидчив и ненавиждащ огледалото, което карикатуристите „държат“ пред него. Ние не знаем отговора, но знаем че има един бивш наш премиер, почти адаш на Биби, който може би го знае и му съчувства.
Още: Чичопеевски
Автор: Чавдар Николов, Прас Прес
Кой ще отвори Руската църква в София?
Геополитически батковци: Ако имаш приятел в нужда, дано не се казваш Путин
Подпийчмънт и предизборна умора от Украйна
