Посвещава се на една любов трагична,
трагична и още многопарична!
„Даваш ли даваш Банкянджи Бойко
хубавия Влади на магнитска вяра?“
„Море, бай Байдън, кюлче злато давам,
Влади не давам на магнитска вяра.“
Конфискуваха му кюлчетата злато
и пак го питат и го разпитват:
„Даваш ли даваш, Банкянджи Бойко,
хубавия Влади на магнитска вяра?“
„Море, бай Байдън, пачка-петстотинтачка давам,
Влади не давам на магнитска вяра.“
Конфискуваха му и пачките-петстотинтачки
и пак го питат и го разпитват:
„Даваш ли даваш, Банкянджи Бойко,
хубавия Влади на магнитска вяра?“
„Море, бай Байдън, къща в Барселона давам,
Влади не давам на магнитска вяра.“
Конфискуваха му и къщата в Барселона,
нито го питат, нито разпитват,
току вземали хубавия Влади
и го пъхнали в списъка „Магнитски“.
Проговаря хубавия Влади:
„Сбогом, прощавай, бачо Бойко!“
Отговаря Банкянджи Бойко:
„Иди си със здраве в Дубай, Влади!
Нито те знам, нито те познавам,
нито си вече мой министър,
нито дори мой депутат
време е и аз да спасявам
дебелия си банкянски врат.“
Автор: Чавдар Михов, Прас Прес
