Извика ме оня ден Кирил Петков в кабинета си; гледам го: пак угрижен, сериозен, даже вратовръзка с точна дължина сложил. Явно нещо не е наред. Трябва да направиме нещо, разправя. Иначе ГЕРБ пак ще дойдат на власт. Още не сме продължили промяната достатъчно, за да го допуснеме. Помогни, разправя, дай да го измислиме.
Аз най-напред не разбрах какво има предвид То едно ли е, две ли са нещата, дето трябва да се оправят. Имаме и Гешев да гоним, и руските шпиони, и Михаля в икономически план. Трябва конкретизация на приоритета. Да не би пак тоя мъник Наско Атанасов нещо да е говорил? Или министърът е с ново клипче, или генералът се е превъзбудил от ходенето в Киев и сега не може да си намери пистолета, с който отстреля корупцията навремето. Обаче запазвам държавническо самообладание и призовавам Петков да не се отчайва, нали затова съм тук.
Не ви се представих в бързината. Аз съм един от фрийланс социално-мрежовите надзорници на правителството. Пиша във фейсбук насоки какво да се прави и блокирам по цял ден руски тролове.
Но да не се отплесвам. Така и така, питам аз г-н Петков за какво иде реч тоя път, да се опита да ми обясни с негови си думи, пък аз ще пробвам да разбера. И тогава разбрах сложността на ситуацията.
Празници са тия дни – започва съвсем простичко Киро – вдигаме наздравици, отправяме поздрави и така нататък, но това може да се изтълкува погрешно като подкрепа за едната или другата страна, като ние изрично сме заявили, че подкрепяме тази, която съгласно общата позиция на Брюксел дава всички основания да бъде подкрепена от коалиционните партньори в един етап, който и сега, и за в бъдеще ще допринесе за функционалността на съвместната работа…
Прекъсвам го, защото усещам, че пак внимава да не се обърка какво казва и хептен оплетено става. В какво е проблемът, питам и вече съм готов да дам мнение, дори преди да съм чул.
Ами ето, казва, 6-ти май идва. Обаче с министъра на отбраната, не му помня, вика, името, че нали го сменихме, та с министъра на отбраната мислиме да няма военен парад, да не видят украинците колко ни е зле техниката и да не искат вече помощ. Докато искат – можеме да си придаваме важност. Ама ако кажат – мерси, не щеме, тогава ще трябва насила да им я пратиме, а това няма да се изтълкува добре от никого. Така че храбростта тоя път няма да я празнуваме. Обаче ако се съсредоточиме само върху Гергьовден, то Любен Дилов в момента е в коалиция с Борисов. От ИТН се сърдят и искат песента на Слави Трифонов да звучи от балкона на Министерски съвет в знак на солидарност с неназначения им министър по ромските въпроси. А ние сега сме малко назад в интеграцията на малцинствата у нас, че повечето се оказаха антиваксъри и податливи на автобусна корупция от “Възраждане”.
Кимам с разбиране. Усещам, че въпросът е по-сложен от друг път. Ние може и да сме безделници, но както знаете, не сме без принципи.
Другото е, продължава Петков, 9-ти май. Води се Ден на победата, ама сега е много сложно за коя победа да е куролацията. Две страни-победителки се бият, другите победителки, плюс победените – пращат помощ на едната. В същото време, разправя, моят верен бард Хазарта вика „фашисти” на който му скимне и тотално обърква геополитическите нагласи. Ако се придържаме към отбелязване само на Деня на Европа, ще изгубим БСП като партньор в борбата с Путин и така Радев ще победи, а ние го подкрепихме преди това. И така – имаме почивни дни, празнични, ама нямаме подходящ празник, който да ни обедини.
Прав е, мисля си, трудна работа е това. В делника е лесно да лавираш, но с празниците е трудно. Трябват речи, обръщения, поздрави; абе сложнотия. 6-ти май, 9-ти май, не стига коалиционния съвет, ами и календарът крие своите противопоставяния.
Ами, казвам, дайте да ги обединим, г-н Премиер. Ние, българите, обичаме да сливаме почивни дни, това е нашето изконно обединение. И вместо да се делим по дати, да си направим нов, общ празник. 69-ти май! Вижте колко е символно и многофункционално. Всички ще са доволни, понеже никой няма да разбира напълно какво е. А то всъщност ще е празникът на общата ни позиция. 69 – ето я! Няма човек, който да не я подкрепи. И в правителството, и в опозицията. Пълнота има в нея и договорни отношения – аз на тебе, ти на мене.
Грейна тоя ми ти Кирил. Това е, вика, измислихме го. И Нинова ще е доволна, и Христо Иванов. Символно е, наистина. А е и знакът на зодия Рак. В това правителство и орли имаме – даже един белоглав и един двуглав. И щука се намира – на Слави хората каквото им щукне вършат. Но Рак – ето това е нашият естествен ход. Хем има движение, хем е малко настрани.
И така – очаквайте тия дни фейсбук-пост от министър-председателя за новия празник – 69 май, Денят на пропозицията. И ако не се възприеме положително, да знаете, че ще отрека аз да съм давал тоя акъл. Макар че вие и без това лесно прощавате.
Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес