Върховни съдии заподозряха законодателя в опит да бъде забавено реформирането на военното правораздаване. Прясно внесен законопроект за промени в Наказателно процесуалния кодекс (НПК) стана основание за такива съмнения. Съдийската колегия на ВСС вчера отложи обсъждането на предложенията за преструктуриране на военното правораздаване до произнасянето на парламента по внесения на 8 юни 2020 г. законопроект на депутати от ГЕРБ.
Колегията прие изготвеният от трима върховни съдии анализ за степента на натовареност на военните съдилища с оглед оптимизиране на броя и структурата им, без да се произнася по съдържащите се в него конкретни варианти за реформи. За отложения дебат по тях съдийската колегия реши да извика двама министри – на правосъдието и на отбраната и възложи доклади на три комисии – по бюджет и финанси, по съдебна администрация и по управление на собствеността.
Съмненията
Представяйки анализа за оптимизацията на военните съдилища, Даниела Марчева изказа съмнения по отношение на предлаганите идеи за промени в НПК, касаещи компетентността на военните съдилища. Предлагат се законодателни изменения в две направления – едното е да се включат служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и на Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието към лицата, престъпления, извършвани от които, са предмет на разглеждане от военните съдилища. Другата насока е да бъдат подсъдни делата за престъпления, извършвани от граждански лица, извършени на територията на обекти, съоръжения и превозни средства на Министерство на отбраната, т.е. граждани да бъдат съдени от военни съдилища.
„Починът да бъдат разследвани и съдени граждани от военни магистрати е силно спорен, най-вече заради множеството решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)“, обърна внимание Марчева и цитира решението „Мустафа срещу България“ от миналата година, в което България е осъдена за нарушено право на справедлив процес. Става въпрос за осъден от военно съдилище за участие в престъпна група, защото един от подсъдимите с него е служел в армията по време на извършване на престъплението, уточни Марчева.
"В решението на ЕСПЧ се критикува тази подсъдност и се сочи, че има световна тенденция към ограничаване на подсъдността на военните съдилища при наказателно преследване на цивилни", подчерта тя и се усъмни в предлаганата от ГЕРБ законодателна промяна. "Очевидно това е внасяне в 12 без 5, да не кажа 12 и 5 на законопроект, който цели да спре процеса на реформа на военните съдилища“, коментира тя. Според нея подобна законодателна промяна няма да бъде реализирана. „Правителството не би си позволило след това редица осъдителни решения срещу България“, поясни предположението си Марчева.
„Ако имаше истинска политическа воля да се разшири компетентността на военните съдилища, щяха да бъдат включени полицаите, а това не е направено“, отбеляза още тя, коментирайки законопроекта на ГЕРБ, убедена, че това е опит за прокарване на законодателни промени, които целят да се забави процеса на реформиране.
От гледна точка разделението на властите, обстоятелството, че военните магистрати са зависими при назначаването си и израстването в кариерната йерархия от изпълнителната власт, абсолютно минира независимостта на военните магистрати, посочи още Марчева и обобщи: „Носенето на пагон под тогата е някакъв скрит символ на абсурдизма“.
Според нея не може да се говори за реформа на съдебната карта, ако не бъдат предприети действия за изравняване на нивата на натовареност. Още повече, че регулирането на неравномерната натовареност продължава да е част от наблюдението на ЕК по механизма за върховенството на Закона.
Марчева изказа лично мнение, че по-добрата реформа би била да се оставят пръвоинстанционни военни съдилища и добави, че не намира нужда да има военно-апелативен съд. По повод това виждане, в дебата бе отбелязано, че засега промяна за едноинстанционност и премахване на военния апелативен съд няма.
„Ние не искаме да съкратим и уволним военните съдии, ние искаме да им предложим да започнат да работят като колегите си“, поясни Красимир Шекерджиев, подкрепяйки колегите си, които се възпротивиха на отлагането на въпроса.
Реформата във военното правораздаване трябва да е част от оптимизацията на цялата съдебна карта, подчерта Цветанка Пашкунова и коментира, че действително е на лице необходимост, както от обединяване и сливане на ниво районни, така и на ниво окръжни съдилища. „Не можем да игнорираме обстоятелството, че един военен съдия е със средна натовареност 4 дела месечно, а за една година постановените присъди за един военен магистрат са 3 броя.“, подчерта тя.
Съществената част на дебата предстои по въпроса колко военни съдилища да бъдат оставени и къде да е местоположението. От седалището ще зависи натовареността, а тя е свързана с локацията и числеността на въоръжените сили. Съдиите набелязаха въпроси в тази връзка към министъра на отбраната при същинския дебат, например какви структурни реформи предстоят и биха ли се отразили на военното правосъдие.
Факт е ниската натовареност на военните съдебни органи, посочи и председателят на ВКС Лозан Панов и също изрази опасения, че се оказва съпротива на реформата. „Липсват обективни данни, от които да се изведе извод за някакви законодателни промени, които да увеличат драстично натовареността на военните съдебни органи“, коментира той и определи ситуацията с реформата като дежавю. Той разказа, че от два мандата на ВСС наблюдава как „тази тема умишлено се забавя, правят се всевъзможни процедурни решения, идеи за законодателни промени, някои от тях и абсурдни“ и заключи, че от 2015 нищо не е направено допълнително за оптимизиране дейността на военните съдилища.
"Това съм го слушал от 2015 насам и се случва като някакво дежавю - всички сме съгласни, че трябва да има такава реформа, всички са за такава реформа, но ако може да е малко по-нататък във времето, да изчакаме едно, друго и в крайна сметка да не се случи нищо, както между впрочем вече 5 години вървим в тази посока", коментира председателят на ВКС.
При обсъждането на анализа бяха отправени забежки, че не е придружен от финансови разчети и че трябва по него да се произнесат съответните постоянни комисии на ВСС. За това настоя и председателстващият ВСС Боян Магдалинчев. „Като че ли сме излишно центрирани върху реформата във военното правосъдие. Май искаме да отчетем нещо, но това не е същинска реформа… Не правим истинска съдебна реформа. Правим имитация на реформа“, обърна внимание той и се присъедини към предлагащите отлагане на разискванията.
Категорично против отлагането се обяви Атанаска Дишева, особено против аргумента, че има внесено предложение за законодателни промени. „Ако обосновем отлагането на това основание, то механизмът е ясен – всеки път, когато бъде поставен на дневен ред въпроса от съдийската колегия, ще могат да се внасят подобни предложения и ние да отлагаме до безкрай“, поясни тя. „Ако действително целта беше да се увеличи натовареността на военните съдилища, трябваше да се преосмисли въпросът за връщането на подсъдността на престъпленията, извършвани от полицаи“, отбеляза и тя.
Числата
Анализът на натовареността на съдилищата показва трайна тенденция през последните години да намалява броят на делата, образувани в системата на военните съдилища. През 2019 г. са образувани 591 броя дела, със 7% по-малко в сравнение с 2018 г. и с 1,5% по-малко спрямо 2017 г. Спрямо 2016 г. новообразуваните дела са намалели с 26%, а спрямо 2015 г. с 31% по-малко.
Над 74% от постъпилите дела са с относително ниска правна и фактическа сложност – частни наказателни дела, като 52% са „разпити пред съдия“. Установява се нисък дял на делата с висока правна и фактическа сложност – наказателни дела от общ характер – 18%.
Средногодишно, за един магистрат, броят на постановените присъди е 3. Малкият брой постъпления в системата на военните съдилища определя ниска натовареност на съдиите – по 4 дела на месец на един съдия, която сравнена с натовареността на наказателните съдии от окръжните съдилища, е 2 пъти по-ниска. Спрямо колегите им в районните съдилища има драстична разлика – от 2,5 до 8 пъти.
Идеи
В Съдийската колегия са постъпили също становища и предложения от военните съдилища, както и писмо от Министерство на отбраната, изпратено на 3 юни 2020 г., в което се посочва, че предстои изготвяне на нова „Програма за развитието на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032“ и нов „План за развитие на въоръжените сили 2026“, също че се разработват предложения за промени в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. В него се съобщава и че се предвижда прекратяване на „съществуващата и наложилата се до 2014 г. тенденция към постепенно намаляване на числения състав на въоръжените сили на Република България“, съобщиха от ВСС.
Обръща се също внимание, че „изградената структура на въоръжените сили на територията на страната, предвидените изменения в нея и изпълнението на конституционните задължения по гарантиране суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защита на нейната териториална цялост, предполага организационното структуриране на съдилищата да обхване цялата територия на страната, което ще позволи съществуващите военни съдилища балансирано да обхванат всички военнослужещи от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
