"Възраждане" внесе в Народното събрание законопроект за чуждестранните агенти. Според проруската партия той цели да осигури прозрачност и защита на националните интереси на България.
Една от основните цели е да гарантира, че медиите, сдруженията, асоциациите и фондациите, които играят ключова роля в общественото мнение, действат в съответствие с националните интереси и не са обект на външни влияния, посочиха от партията. Още: "До Кремъл и назад" - приказка за копейката, която искала да е рубла
Законопроектът предвижда задължителна регистрация на всички лица и организации, в това число политици и политически партии, които получават чуждестранно финансиране, с цел да се осигури пълна прозрачност и публичност на източниците на тези средства и целите, за които те се използват.
Според вносителите от „Възраждане“ целта на законопроекта е да лиши от неправомерни външни влияния функционирането на законовите институции, както и да създаде демократична и конкурентна среда при отношенията между всички субекти в държавата. От „Възраждане“ смятат също, че този законопроект е от съществено значение за защита на националната сигурност на страната и ще съдейства за предотвратяване на чуждестранни намеси във външната и вътрешна политика на страната.
"Внасяме този законопроект вече в четири парламента. Той е създаден на базата на добрите практики от американското законодателство, но досега не беше приет, вероятно защото много политици ще излязат на светло и ще се види чии чужди интереси обслужват", посочи Костадин Костадинов, председател на "Възраждане", цитиран в прессъобщението. "Възраждане" на форума на БРИКС в Москва: По покана или с купени билети? (СНИМКИ)
"Въвеждането му би било стъпка към осигуряване на държавен контрол и регулация на прозрачността и публичността на чуждестранното финансиране, което е насочено към български физически и юридически лица", смятат още вносителите.
Припомняме, че именно по инициатива на "Възраждане" беше приета забраната за разискване в училище на теми, свързани с ЛГБТ общността. Законовите промени предизвикаха протести и обществена реакция. Над 6000 български граждани настояха президентът Румен Радев да наложи вето на забраната, което не се случи.