Предложението за избор на 200 депутати пропорционално и 200 мажоритарно за Велико народно събрание означава промени в Изборния кодекс. Това каза в интервю за предаването „Преди всички“ по БНР Ваня Нушева, преподавател по избирателни системи и избирателна администрация в Катедра „Публична администрация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, коментирайки лансираните от премиера намерения за промени.
„Действащият Изборен кодекс определя, че изборите се провеждат по пропорционална избирателна система, включително и за тези 400 депутати от Великото народно събрание. Това са действащите правила“, отбеляза тя.
Нушева уточни, че трябва да бъде извършено и райониране, защото обособяването на 200 едномандатни избирателни района е задължително условие в този случай. ЦИК въз основа на наличните статистически и демографски данни преди голямото преброяване догодина би следвало да предложи райониране в едномандатни и прерайониране в многомандатни избирателни райони. „Това е сложна реформа, която може да създаде много конфликти и много напрежение“, предупреди преподавателят.
"За мен е необяснимо защо точно избирателната система би следвало да се променя, ако евентуално се стигне до избори за ВНС", подчерта в анализа си Ваня Нушева.
Ефектът от мажоритарна избирателна система или от механичното включване на мажоритарни мандати в смесена избирателна система за експертите е ясен, отбеляза тя и поясни: „На първо място ефектът е печелене на допълнителни мандати за водещата партия или за водещите една-две големи политически партии. Това е първият пряк ефект – допълнително предоставяне на бонус на големите политически партии.
На второ място, продължи тя – това е увеличаването на непредставеността на по-големи групи от избиратели. При състезание в едномандатен избирателен район на практика само първият, който печели мнозинството от гласовете, е представен в парламента. Потенциално половината от избирателите, които са гласували за останалите кандидати, остават непредставени. Това е големият дефицит, големият проблем при мажоритарните системи или при механичното включване на мажоритарни елементи в избирателната система, каквото се предлага".
По думите й това ще е и по-голямото затруднение за влизане в парламента за малки политически партии, за нововъзникнали партии или за независими кандидати, което е много ясен ефект.
Като позитивен ефект Нушева открои по-лесното формиране на мнозинства, които могат да излъчват законодателни решения или да излъчват правителства.
Относно намаляването на броя на мандатите от 400 на 280 за ВНС и от 240 на 120 за обикновено народно събрание Ваня Нушева обясни: „Ако в момента ние имаме 240 мандата в НС и 6 838 000 избиратели, то за влизане в парламента на 1 кандидат биха били необходими около 29 хиляди гласа. Ако броят на мандатите в един парламент се намали на 120, тогава са необходими 57 хиляди гласа за преодоляване на бариерата и за влизане в парламента. Давате си сметка, че това на практика увеличава единната норма на представителство в парламента и потенциално води до затруднения за по-голяма част от политическите партии. Тоест предложените промени по отношение на избирателните системи могат да се изразят в едно ограничаване на политическия плурализъм и по-трудно представяне на избирателя в парламента.“
Кодексът на добрите практики на Венецианската комисия, като консултативен орган на Съвета на Европа, определя като недопустимо извършването на съществени промени в избирателните системи поне година преди избори, коментира Нушева.
„Съществени правила не могат да се променят в движение тогава, когато изборите предстоят. Особен акцент е поставен на въпроса за избирателните системи", подчерта тя.
Експертната общност продължава да настоява за създаването на избирателен регистър, какъвто страната ни все още няма, припомни Ваня Нушева.
Цялото интервю можете да чуете ТУК.
