"Ние транспонираме част от газовата директива, която се опитва да защити страните членки, които транспортират газови потоци извън Европейския съюз - към трети страни, и от друга страна ЕС да може да наблюдава преговорите, които страните членки - като България, които са гранични, водейки преговори да не засегнат интересите на други страни на ЕС, така и да не нарушат съответните принципи, които са залегнали в ЕС и в директивата, която транспонираме". Това каза в предаването "Още от деня" по БНТ депутатът от ГЕРБ и председател на Енергийната комисия Валентин Николов като коментар на приетите днес на второ четене промени в Енергийния закон. Той обясни, че промените не касаят само "Турски поток", но и "Северен поток-2".
"Слагайки тази част от директивата, ние искаме да задължим правителството да извести вече ЕК за приключения проект, който е част от нашата мрежа, и така Европейската комисия да знае, че съществува такъв тръбопровод, който ще транспортира от трета страна газ през България. Европейската комисия ще бъде вид арбитър и когато има нужда ще се намесва във връзка с тези взаимоотношения, за да може да защити правото в Европейския съюз", отбеляза Николов.
Председателят на Енергийната комисия заяви, че по "Балкански поток" тече газ, но не в пълния капацитет, защото все още не са напълно готови компресорните станции, както и измервателната и компресорната станция в Сърбия, "но вече всичко е в график и ние чакаме този 20-годишен период, когато "Булгартрансгаз" трябва да получи 9 млрд. от преноса на газ през България", посочи той.
Николов каза, че в момента по "Балкански поток" тече газ, който "Газпром експорт" доставя, другата част от капацитета е заета от швейцарска фирма. С приетите днес промени се преформулират всички услуги, които системният оператор трябва да притежава, "за да може да гарантира сигурността на системата - това е т.нар. "топъл резерв", първичната услуга на системата, вторично ръчно, вторично автоматично. По този начин чрез търгове, които системният оператор ще прави, той ще получава тези услуги от различни източници в целия ЕС", коментира Николов.
Той обясни, че "топъл резерв" означава следното: "Ако една въглищна централа е спечелила търга за топъл резерв, то в момента тя работи, продава си електрическата енергия на борсата, но не е на пълния си капацитет. Участвала е през системния оператор за услугата "топъл резерв" и при необходимост ще вдигне мощността и ще покрие нуждите при недостиг".
Николов увери, че тези промени ще могат да осигурят по-бързо включване при недостиг и няма да допусне срив. Със сигурност топлият резерв няма да струва на България по-скъпо. “През 2025 г. няма да спираме въглищните централи, а ще спрем държавната помощ към тях“, уточни той.
"В този законопроект се задължават ЕРП-тата във фактурата да дават товаровия профил на всеки един от потребителите. Когато този профил е наличен - в КЕВР в момента с предходно задължение от Закона за енергетиката вече е направена платформа, в която има оферти. Със своя товаров профил, потребителят ще знае каква цена всеки може да му даде и когато излезе на свободния пазар, той ще има свободата да си избере доставчик на енергия и с едно кликване да сключи договор с него. Това ще стане факт след влизането на закона в сила", категоричен бе Николов.
По повод вчерашното решение на кабинета да се използва наличното оборудване на АЕЦ "Белене" за въвеждане на нова мощност на площадка на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов подчерта, че това е преминаване на следващ етап. "Има огромни фирми, които могат да намерят финансиране за 7-и блок и да направят проект с последните писъци в ядрената енергетика", каза той. Що се отнася до "Белене" и АЕЦ "Козлодуй" - "в момента имаме два конкурентни проекта. Ако единият проект покаже, че има инвеститор, докаже, че има възвращаемост, то този проект ще тръгне. Но аз съм сигурен, че 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" е много по-перспективен и върви по стъпките, които са написани по Европейската комисия", категоричен беше Николов.
"АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ще може да разпределя акциите. Трябва да се структурира собствеността и финансирането, така че Министерството на енергетиката, което е принципал на АЕЦ “Козлодуй“, да може да прави тази стъпка. Вече имаме предложения, които Министерски съвет може да обсъди във връзка с това разпределение на акциите и финансирането и аз съм сигурен, че това е много перспективно като избор", подчерта Николов.
