"Хубаво е България да влезе в еврозоната, а най-важното е това да се случи по професионален и добре организиран начин, без нищо, което може да остави съмнения. Защото обратното само ще засили страховете и песимизма на българите за всичко свързано с европейската интеграция. Най-добрият вариант е процесът да върви без истерии, а по възможно най-спокоен начин". Това пише в свой обширен анализ в социалните мрежи бившият служебен вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Той коментира изявленията на управляващото мнозинство и на финансовият министър Теменужка Петкова от петък, от които стана ясно, че временно се отлага процедурата по искане на конвергентен доклад, с който впоследствие да се отвори "прозорец" за влизане на България в европейското валутно семейство.
"Новото правителство действително има добра възможност членството да се случи и то трябва да се бори за това с всички възможни мерки. България трябва да поиска извънреден конвергентен доклад когато е покрила критериите. Затова то има време до към средата на март. Съвсем наблизо сме от постигане на целта. Но това не означава сега и веднага да правим прибързани или насилени ходове. В момента критерият инфлация не е формално покрит, но с известна стабилна аргументация евентуално могат да бъдат убедени институциите, че го покриваме, тъй като той не е твърд, а зависи от оценката доколко другите страни са подходящи за сравнение (това не е нагласяне на данните, а аналитичен процес, който се случва винаги). Това обаче не означава, че в деня, в който сме покрили критерия, влизаме в еврозоната", обяснява Пеканов.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Устойчивост по брюкселски
По думите му след поискването на извънредния доклад, ЕК и ЕЦБ работят около 2 месеца, за да направят оценката, а не 2 дни. "През това време страната трябва да продължи да покрива критериите. Рискът не е дали в момента сме го покрили, а дали ще продължим да го покриваме още 2 месеца. Това се нарича устойчивост на брюкселски. Защото нагласяне на данните е не изключване на другите държави за сравнение, а идеята, че ако в един месец сме покрили едва, едва критерия, трябва да бързаме да се вмъкнем набързо между капките и затова дайте сега да излъжем европейците. Този процес не функционира така спрямо останалите държави. Именно те са тези, които в крайна сметка ще трябва да дадат зелена светлина няколко седмици след положителен конвергентен доклад. Процесът към преминаване към нова валута се гради на основата на доверие – всякакви празни обещания в него към други страни или към българските граждани само разграждат общественото доверие - такава беше идеята, че може да влезем по средата на годината например", пише още бившият вицепремиер от служебните кабинети на Гълъб Донев.
Още: Кой заложи бомбите в парите на държавата: Финансовият министър каза какъв Бюджет 2025 ще представи
"От всички възможни изходи на текущия процес, най-лошото е България да поиска доклад и да получи отказ. Това блокира страната да поиска нов доклад в обозримото бъдеще и поставя голяма и негативна оценка на финансовите пазари, че България „не става“. Само една страна досега е получавала негативен доклад и после й отне години докато влезе в еврозоната. В този смисъл, без да имам вътрешна информация, най-вероятно решението да не се бърза е изговорено и поискано от европейските институции, които винаги искат да са сигурни, че оценката е необратимо положителна. Пиша това, защото подобна драма се разигра и през февруари 2023 година, когато България не поиска извънреден доклад. Някои медии и политици тогава отново интерпретираха това като саботаж или самоцелно отказване от влизането в еврозоната. Тогава не изпълнявахме критерия не с 0,1%, а с в пъти повече и беше ясно, че няма как да ни пуснат. Въпреки това, в едно предаване се наложи дълго да се обяснявам защо и как е било взето такова решение и дали това е станало тайно. Нямаше нищо тайно – финансовият министър тогава имаше среща с комисаря Домбровски и малко след това стана ясно решението да не се иска извънреден доклад (това беше далеч преди тотално злополучната комуникация на МФ за бюджета от март 2023). Както един от най-запознатите икономически журналисти в България беше писала тогава, ЕК ни направи голяма услуга като ни подсказа, че е безсмислено да искаме конвергентен доклад когато доста сериозно се отклоняваме от очакваните критерии. И по този начин ни помогна да опазим перспективата за влизане, вместо безразборно да я пропилеем", казва още той.
Снимка: iStock
В обширния си анализ бившият вицепремиер посочва, че за да влезем на 1-ви януари 2026, трябва да получим зелена светлина за влизане до 1-ви юни най-късно – това е стандартното време, когато страните членки получаващи "традиционния" доклад (на всеки 2 години) биват информирани за решението.
"След това е нужно поне около 6 месеца време за подготовка на последните мерки, като разбира се повече време за подготовка винаги е добре. Изготвянето на доклада на ЕК и ЕЦБ отнема около 2-3 месеца. Това означава, че правителството има време до около март да го поиска, за да може да го получи през май. Това изглежда все още реалистичният сценарий. Ако това не се случи, чак тогава могат да се породят сериозни въпроси защо. Аз лично съм застъпвал редовно в Европа тезата, че правилата към нас бяха прекалено строги във времена на висока инфлация и нечестно ни блокираха да придвижим процеса по-рано, но правилата останаха каквито са.".
"Често се дава пример с Хърватия като някакво изключение, но те не са кой знае колко коректни в случая. Хърватия не е искала извънреден конвергентен доклад. Тя беше оценена, тогава когато се оценяват редовно на всеки 2 години всички страни. Когато искаш извънреден доклад, тоест искаш институциите специално отношение и да отделят от времето си да свършат тази аналитична работа, ти трябва предварително да си съгласувал с тях, че си вече там, където искаш да бъдеш. Освен това е некоректно да се каже, че Хърватия не е изпълнявала критерия дълг към БВП, тъй като той не служи за оценка на публичните финанси. За публичните финанси се взима предвид дали си в процедура по прекомерен дефицит, а по време на пандемията процедурата беше спряна", казва той.
Снимка: iStock
Пеканов обяснява, че усилията на България днес трябва да се фокусират върху това да се успокои евентуален нов инфлационен скок. "Върху мерки за потискане на инфлацията – не статистически, а реално икономически, трябва да се съсредоточи съответно правителството сега, а и Народното събрание, където има стабилно мнозинство в подкрепа. Освен това наблюдавам с тревога и засиления натиск на който е подложен Националния статистически институт от партия Възраждане, която с агресия и заплахи буквално ги кара да подменят данните си. Експертите от НСИ са отделили една година да им обяснят какво означава инфлация, но на хора с политическа позивна да убедят обществото в други тези, няма смисъл да обясняваш. За съжаление подобно разграждане на авторитета на институциите и атака по тяхната независимост вече по-скоро изглежда повсеместна в света, а не изключение", завършва бившият вицепремиер.
Още: Губим още 9 милиарда евро по Плана за въстановяване: Оценка от бивш вицепремиер
