Успех при прилагането на Договора за добросъседство с Македония ще има тогава, когато говорят не само политиците, а когато говорят хората помежду си и стопанският живот между двете държави започне да се развива. Това заяви бившият председател на БАН акад. Стефан Воденичаров пред Actualno.com. И изрично подчерта, че не бива да превръщаме историята и македонския език в основни въпроси на отношенията ни със Скопие: "Не може на човек над 20-годишна възраст да му промените начина на мислене. Ако искаме с тези хора да работим заедно, не трябва да се обръщаме назад. Трябва да си поставяме заедно цели за бъдащето и да вървим напред. Тези въпроси трябва да се дискутират – ще се стигне до някакво общо мнение, но трябва да мине време".
Академикът беше категоричен, че разширението на културното сътрудничество между България и Македония е пътят, по който трябва да се върви, защото само чрез културата може да се промени мисленето.
За да бъде приложен на практика договорът, трябва да има политическа воля. Българската и македонската академия на науките вече правят стъпки в посока сближаване от четири години и смятам, че резултатите са доста положителни и окуражаващи, сподели Воденичаров. И посъветва този подход да бъде предприет навсякъде.
Разковничето е да се свържем колкото се може повече икономически и културно, да се види как млади хора от България и Македония по-лесно може да учат в другата страна, каза Воденичаров. На въпрос на Actualno.com дали досега не е имало процес на сближаване на български общини с турско малцинство с македонски с преобладаващо албанско население като част от доктрината на Турция, описана в "Стратегическа дълбочина", акад. Воденичаров отговори, че не му е известно да е имало такъв процес. Знам за примери за сътрудничество като например между Община Струмица и Община Петрич, както и на още 3-4 общини – например българи купиха три мини в Македония през миналата година, уточни той. На верски принцип сътрудничество трудно се прави, но на икономически и културен принцип се прави – културата и икономиката са мостовете, по които трябва да се върви, каза Воденичаров. Македония може да бъде привлечена към някой от бъдещите енергийни проекти на България, те имат нужди в този сектор, добави бившият министър на образованието.
Не можем да се връщаме непрекъснато в миналото. Сега трябва да търсим нови проекти, които са от взаимна изгода, даде съвет Воденичаров. Земеделието в Македония е на много високо ниво и затова трябва да се търси сътрудничество не само с Югозападна България, каза той.
Не трябва да забравяме, че все още Договорът за добросъседство с Македония не е сключен, защото техният парламент трябва да го одобри, заяви бившият министър на образованието. Воденичаров напомни, че пред Македония сега стои друг много важен въпрос – въвеждането на албанския език като втори официален език в страната. Според него това ще разруши много от постигнатото в Македония и е "малко пресилено" това искане. Когато този въпрос бъде решен, ще дойде време и за Договора за добросъседство, добави академикът.
