Административен съд – София-град (АССГ) потвърди като законосъобразен отказа на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да предостави имената на политиците и магистратите, за които е установила, че не са декларирали свои недвижими имоти и банкови сметки в чужбина.
До съдебното производство се стигна, след като през март тази година неправителствената организация Антикорупционният фонд (АКФ) подаде заявление за достъп до обществена информация до председателя на ДАНС с искане да бъдат предоставени данните на агенцията за лица на висши публични длъжности с недекларирани имоти и сметки в чужбина. От ДАНС постановиха отказ от предоставяне на информация, който сега е потвърден от АССГ, с което казусът приключва.
Припомняме, че новината, че има определен брой магистрати и хора на висши публични длъжности в органи на законодателната и изпълнителната власт, които не са декларирали, че имат банкови сметки и имущество в чужбина излезе след анонимен сигнал, изпратен до Actualno.com. В него се твърдеше, че сегашният главен прокурор Иван Гешев има банкови сметки в Швейцария и Монако, само че прокуратурата, под ръководството на предишния главен прокурор Сотир Цацаров, категорично отрече. Именно заради този случай обаче държавното обвинение впоследствие посочи, че има общо 27 съдии, прокурори и следователи, които не са декларирали свои, установени от ДАНС банкови сметки и имоти в чужбина, както и 11 лица, заемащи висши публични длъжности в органи на законодателната и изпълнителната власт, намиращи се в същото положение. За съответните 11 лица прокуратурата направи следното уточнение на собствения си институционален сайт – "притежават лично или чрез свързани или подставени лица, банкови сметки в чужбина, недвижими имоти и/или друго имущество на значителна стойност в чужбина, участие в търговски дружества в чужбина, включително в офшорни компании, и са извършили разходи и инвестиции в чужбина, които не са декларирани по надлежния ред пред Антикорупционната комисия (КПКОНПИ)". След това прокуратурата съобщи, че НАП проверява въпросните 38 души.
Заговори се и за проверка от ДАНС по инициатива на прокуратурата на такива лица. Резултатите от проверката са ѝ били предоставени, но никога не са били публично обявени, а им е поставен гриф за сигурност. А прокуратурата обяви, че всъщност няма списък с 38 лица (магистрати и на висши длъжности), притежавали сметки в чужбина. Установено е, че по отношение на 11 лица - представители на органи на законодателната и изпълнителната власт (2-ма народни представители, 2-ма зам.-министри, 2-ма председатели на общински съвети, 1 кмет, 4-ма зам.кметове/ и за 27 магистрати (17 съдии, 5-ма прокурори и 5-ма следователи) съществува съмнение за недеклариране по съответния ред на притежавани от тях банкови сметки и/или недвижими имоти в чужбина.
През 2021 г. вътрешният министър Бойко Рашков също споменава нееднократно в свои медийни изяви такъв списък от лица в политиката и магистратурата, като обещава да го обяви, но това така и не се случва.
Така се стига до началото на тази година, когато ДАНС отказва да предостави събраната от нея информация дори на парламентарната антикорупционна комисия с мотива, че данните били част от проверка на прокуратурата и било недопустимо да бъдат разгласявани без нейното разрешение.
"Отказът от прозрачност на всички замесени институции – прокуратура, МВР, ДАНС - по въпросната тема от изключителен обществен интерес ни накара да поискаме данните по единствения възможен за нас ред - този на ЗДОИ (Закона за достъп до обществена информация). Основният ни мотив беше, че лицата на висши публични длъжности са задължени от закона да обявяват публично имуществото си както в страната, така и в чужбина. Респективно, онези от тях, които не са го направили, са нарушили закона и институциите, които са установили това (в случая ДАНС) не могат да ги крият, а напротив – длъжни са публично да обявят подлежащите на деклариране данни", заявява Андрей Янкулов, старши правен съветник в АКФ.
Според АССГ обаче ДАНС не се явявал задължен от ЗДОИ субект да предостави тази информация, тъй като тя следвало да се обяви от друг орган - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на противозаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
„И преди обаче да питаме задължения според АССГ субект – КПКОНПИ, знаем, че тъй като не тя е органът, установил несъответствието, а някой друг - ДАНС, тя ще отговори, че няма как да обяви нещо, с което не разполага. Успоредно с това очевидно няма и кой да задължи институциите, притежаващи информацията – прокуратурата, ДАНС, МВР, да я направят публична – такава, каквато в крайна сметка е по силата на закона“, допълва Андрей Янкулов.
„Ясно е посланието към лицата на висши публични длъжности: дори и ако не си декларират имотите и сметките в чужбина, въпреки че са длъжни, и това се установи – пак няма кой не само да изследва как е придобито това имущество, но и даже да го обяви публично“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.
ОЩЕ: Бойко Рашков ще обяви имената на политици и магистрати с имоти в чужбина
