Административен съд – София-град (АССГ) потвърди като законосъобразен отказа на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да предостави имената на политиците и магистратите, за които е установила, че не са декларирали свои недвижими имоти и банкови сметки в чужбина.
Още: Георг Георгиев се срещна с израелския си колега на Мюнхенската конференция
Още: Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов отиват на балотаж за председател на БСП
До съдебното производство се стигна, след като през март тази година неправителствената организация Антикорупционният фонд (АКФ) подаде заявление за достъп до обществена информация до председателя на ДАНС с искане да бъдат предоставени данните на агенцията за лица на висши публични длъжности с недекларирани имоти и сметки в чужбина. От ДАНС постановиха отказ от предоставяне на информация, който сега е потвърден от АССГ, с което казусът приключва.
Припомняме, че новината, че има определен брой магистрати и хора на висши публични длъжности в органи на законодателната и изпълнителната власт, които не са декларирали, че имат банкови сметки и имущество в чужбина излезе след анонимен сигнал, изпратен до Actualno.com. В него се твърдеше, че сегашният главен прокурор Иван Гешев има банкови сметки в Швейцария и Монако, само че прокуратурата, под ръководството на предишния главен прокурор Сотир Цацаров, категорично отрече. Именно заради този случай обаче държавното обвинение впоследствие посочи, че има общо 27 съдии, прокурори и следователи, които не са декларирали свои, установени от ДАНС банкови сметки и имоти в чужбина, както и 11 лица, заемащи висши публични длъжности в органи на законодателната и изпълнителната власт, намиращи се в същото положение. За съответните 11 лица прокуратурата направи следното уточнение на собствения си институционален сайт – "притежават лично или чрез свързани или подставени лица, банкови сметки в чужбина, недвижими имоти и/или друго имущество на значителна стойност в чужбина, участие в търговски дружества в чужбина, включително в офшорни компании, и са извършили разходи и инвестиции в чужбина, които не са декларирани по надлежния ред пред Антикорупционната комисия (КПКОНПИ)". След това прокуратурата съобщи, че НАП проверява въпросните 38 души.
Заговори се и за проверка от ДАНС по инициатива на прокуратурата на такива лица. Резултатите от проверката са ѝ били предоставени, но никога не са били публично обявени, а им е поставен гриф за сигурност. А прокуратурата обяви, че всъщност няма списък с 38 лица (магистрати и на висши длъжности), притежавали сметки в чужбина. Установено е, че по отношение на 11 лица - представители на органи на законодателната и изпълнителната власт (2-ма народни представители, 2-ма зам.-министри, 2-ма председатели на общински съвети, 1 кмет, 4-ма зам.кметове/ и за 27 магистрати (17 съдии, 5-ма прокурори и 5-ма следователи) съществува съмнение за недеклариране по съответния ред на притежавани от тях банкови сметки и/или недвижими имоти в чужбина.
Още: Делегатите на Конгреса на БСП гласуват за председател и национални органи на партията
Още: Прекият избор на председател на БСП отиде в историята
През 2021 г. вътрешният министър Бойко Рашков също споменава нееднократно в свои медийни изяви такъв списък от лица в политиката и магистратурата, като обещава да го обяви, но това така и не се случва.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Така се стига до началото на тази година, когато ДАНС отказва да предостави събраната от нея информация дори на парламентарната антикорупционна комисия с мотива, че данните били част от проверка на прокуратурата и било недопустимо да бъдат разгласявани без нейното разрешение.
"Отказът от прозрачност на всички замесени институции – прокуратура, МВР, ДАНС - по въпросната тема от изключителен обществен интерес ни накара да поискаме данните по единствения възможен за нас ред - този на ЗДОИ (Закона за достъп до обществена информация). Основният ни мотив беше, че лицата на висши публични длъжности са задължени от закона да обявяват публично имуществото си както в страната, така и в чужбина. Респективно, онези от тях, които не са го направили, са нарушили закона и институциите, които са установили това (в случая ДАНС) не могат да ги крият, а напротив – длъжни са публично да обявят подлежащите на деклариране данни", заявява Андрей Янкулов, старши правен съветник в АКФ.
Според АССГ обаче ДАНС не се явявал задължен от ЗДОИ субект да предостави тази информация, тъй като тя следвало да се обяви от друг орган - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на противозаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Още: Заради скъпите храни: Росен Желязков свиква правителството
Още: Как БСП ще избира председател - пряко или от конгреса
„И преди обаче да питаме задължения според АССГ субект – КПКОНПИ, знаем, че тъй като не тя е органът, установил несъответствието, а някой друг - ДАНС, тя ще отговори, че няма как да обяви нещо, с което не разполага. Успоредно с това очевидно няма и кой да задължи институциите, притежаващи информацията – прокуратурата, ДАНС, МВР, да я направят публична – такава, каквато в крайна сметка е по силата на закона“, допълва Андрей Янкулов.
„Ясно е посланието към лицата на висши публични длъжности: дори и ако не си декларират имотите и сметките в чужбина, въпреки че са длъжни, и това се установи – пак няма кой не само да изследва как е придобито това имущество, но и даже да го обяви публично“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.
ОЩЕ: Бойко Рашков ще обяви имената на политици и магистрати с имоти в чужбина
