Съдебната реформа в България се превърна в една от ключовите теми по отношение на разграждането на модела „Кой”. Днес прокуратурата, която често е обвинявана в зависимост от „Кой”, публикува становището си относно предложението на правосъдния министър Христо Иванов за реформа на съдебната система.
Най-важният момент в становището е категоричното искане на прокуратурата за изработване на нов Наказателен кодекс. По времето на кабинета Орешарски тогавашният вицепремиер Зинаида Златанова заговори за нов Наказателен кодекс и се подготви проект, но след това Златанова обърна палачинката и заговори как нещата може да се вършат и по сега действащия при по-добра организация. Това стана предвид купищата критики заради текстовете в проекта за нов НК.
Прокуратурата категорично подкрепя разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – отделна за назначаването на съдии и отделна за прокурорите и следователите. Точно заради това разделение, прокуратурата счита, че Инспектората на ВСС също може да бъде вътрешно разделен, така че контролът върху съдебната система да е по-ефективен.
За дисциплинарната отговорност в рамките на съдебната система прокуратурата иска Дисциплинарен съд, в който съставът не е от членове на ВСС. Всеки съдебен състав по дисциплинарни дела трябва да се избира с жребий.
Интересно е и предложението за дейността на специализираната прокуратура. Сотир Цацаров иска тя да се занимава само и единствено със случаи, които са дело на организирани престъпни групи (ОПГ). Причината е, че според анализ на прокуратурата специализираното звено се съсредоточава върху престъпления, извършени от ОПГ, със съпътстващи престъпления, които са без фактическа и правна сложност.
Прокуратурата иска и следователите да се занимават с „престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи, в Държавна агенция „Национална сигурност” или в Държавна агенция „Технически операции”, както и от служители на Агенция „Митници“ в качеството им на разследващи органи”.
По отношение на контрола на работата на главния прокурор, прокуратурата предлага на всеки шест месеца той да дава отчет пред ВСС по делата за корупционни престъпления и за организирана престъпност, както и по делата, водени срещу лица, заемащи висши държавни длъжности. Освен това ВСС да може да изисква информация по всяко време. Прокуратурата иска и възможност главният прокурор да бъде изслушван от Народното събрание при представяне на доклада за дейността на държавното обвинение за съответен период.
Във връзка със съдебните заседатели прокуратурата иска да няма предложения за такива от местните общински съвети, за да няма политическо влияние.
Всички предложения на прокуратурата за съдебната реформа можете да видите на официалния ѝ сайт.
