Спекулациите с българския език и неговото изучаване в училище са вредни и опасни.
Това пише в категорична позиция на Министерството на образованието и науката по повод редица коментари в публичното пространство, свързани с часовете по български език.
Припомняме, че по-рано днес към ведомството бяха отправени обиди като "безродници" и обвинения в предателство относно идеите за реформа на часовете по български език в училищата. Причината - подвеждащ сигнал на синдикалистът Янка Такева относно подготвяни промени и въвеждането на български език в българските училища като чужд за децата, за които не е "майчин".
От МОН посочват, че към момента има действащ стандарт за обучението на българския книжовен език, който се спазва стриктно и последователно. В своя защита министерството посочва още, че са сформирани пет работни групи по приоритетни области за развитие и промени в българското образование. В тях е включено максимално широко представителство - синдикални и работодателски организации, университетски преподаватели, външни експерти, служители на институцията и др. Общият брой на участниците в тях е над 200 души.
Още: Просветният министър се похвали, че е готова "дигиталната раница"
"Едната от групите, в която участват 40 експерти, има за задача да предложи мерки за по-добра езикова интеграция, подкрепа на обучението и проверка на нивото на подготовка на учениците по български език. Единствената цел на тази работна група е да се набележат мерки за подобряване на езиковата подкрепа - чрез повече часове, чрез допълнителна квалификация на учителите, чрез по-иновативни методи на преподаване и др. Под никаква форма и никъде в поставените задачи не се предвижда промяна на разбирането за българския език или преподаването на българския книжовен език като чужд език в учебния план", подчертават от ведомството в отговор на критиките от страна на партии като ВМРО и БСП.
Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков редом до друг бивш образователен министър и сега премиер акад. Николай Денков. Снимка: БГНЕС
Започна ли предизборната кампания?
От образователното министерство посочват още, че се отнасят "с разбиране към наближаващата предизборна кампания" и призовават политиците да не спекулират с подобни теми.
"Да не заблуждават обществото, като създават страх и омраза, още повече с теми, които дори не се обсъждат на институционално ниво", пишат от МОН и подчертават, че разширяване на дефинирането на българския език като чужд в образователната система е немислимо.
Под никаква форма и в никакъв момент обсъждане за преподаването на български език като чужд или преподаването му чрез друг език не е стояло на дневен ред. Следва да се отбележи, че в действащия стандарт за обучението на българския книжовен език от близо едно десетилетие е дефиниран редът само “за обучение на български език като чужд за децата и учениците мигранти и на децата и учениците, търсещи или получили международна закрила”, завършват още позицията си от министерството на проф. Галин Цоков.
Още: Русия е забранила изучаването на български език в окупираните части на Украйна
Обвиненията
По-рано днес в своите позиции от ВМРО посочиха, че подобна идея имала за задача "внушаване на всички деца, чиито родители се самоопределят като български граждани, с различен от българския етнически произход, че българският език, самосъзнание и самоопределение са чужди за тях".
Според националистите се цели "формирането на затворени общности в снагата на българското общество, които да разпознават българския език, култура, история като чужди", подобно на "политиката, водена от т.нар. Клуб на софийските македонисти, опитите за формиране на т.нар. "ромски", "помашки" и прочее малцинства", пишат още от партията в своя позиция.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
От своя страна лидерката на БСП Корнелия Нинова използа познатия за председателя на проруската партия "Възраждане" Костадин Костадинов наратив, свързан с употребата на думи като "безродници" например. В своя публикация в социалните мрежи тя коментира, че "сглобката, наречена правителство, ни обезбългарява брутално" и подчертава, че в МОН обсъждат "българския език да се изучава като чужд език, когато не ти е майчин".
Кой лъже?
Оказа се обаче, че самото изказване на Янка Такева също е доста подвеждащо. Председателят на Синдиката на българските учители казва пред БНР Варна на 29 август, че се обсъжда възможността българският език да се изучава в училищата като чужд от учениците, за които не е майчин. Тя определя идеята като "изключително опасна", защото ще доведе до по-голяма сегрегация на общности и уточни, че "това е по предложение на хората, които работят в МОН, именно съветниците".
"Аз съм една от малкото хора в работната група, които протестираме срещу това", каза Такева, а след това допълни, че получила подкрепа единствено от Деян Колев, председател на центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". На въпрос дали предложението ще бъде подкрепено, Такева отговаря, че то "намира подкрепа, защото това е записано в програмата на правителството в частта на средното образование".
"Това е опасно и аз смятам, че министър (Галин) Цоков, министър-председателя и депутатите трябва да се замислят какви ще бъдат негативите впоследствие", заявява Такева пред общественото радио.
Проверка в публикуваната от правителството програма за управление на България показва, че там няма записано изучаване на българския език като чужд за никой от учениците. В документа като цел е посочено "въвеждане на концепция за езикова интеграция и регламентирането ѝ в образователната система с цел задържане на ученици в образователната система, допълнителна езикова подготовка, подкрепа на учителите и осигуряване на допълнителна финансова подкрепа".
Срокът за изпълнение е ноември 2024 г.
По-късно пък споменатият от Такева Деян Колев, председател на центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", също отрече от министерството да предлагат изучаването на българския език като чужд език, когато той не е майчин. По думите му такова предложение не е имало и уточни, че според държавните образователни стандарти българският език се изучава като чужд език от децата на мигрантите, граждани на Европейския съюз и трети страни. За децата от традиционните малцинства в България това не важи - те учат наравно с всички други български ученици.
"Това, което и аз, и Такева казваме, е, че не бива да обсъждаме идеята за това българският език да се изучава като втори чужд език за децата от традиционните етнически малцинства. Не бива неща, които се прилагат при децата на мигранти, да се прилагат към децата от традиционните малцинства, защото ситуацията е различна. Тези деца гледат българска телевизия, при тях има приток на българска реч, това за тях не е чужд език", каза той пред "Дневник". Колев предлага допълнителната подкрепа за децата да бъде под формата на интерактивни игри, театър и др.
За появилата се патриотична вълна и обвинения в безродие след доказано манипулативна теза на Янка Такева, четете ТУК.
