Служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков възмути демократичната общественост с термина „бивши хора“, взаимстван от болшевиките в СССР и използван от БКП, за да посочи своя класов враг - хората, унизени от режима, с отнето имущество и съсипани съдби. Хора, които са били елита на българската нация, градили с достоен труд икономиката и културата на докомунистическа България: царски офицери, адвокати, учители, духовници, собственици на предприятия, търговци, производители, земеделски стопани, дипломати и политици,
Не сме учудени, че точно Рашков използва този термин. Той е комунистически следовател от Живково време, закърмен с идеологията и методите на ДС. Бивши комунисти няма, и назначения от Радев служебен министър го доказа нагледно. Но сме омерзени от факта, че 30 години след демократичните промени, продължават да изпълзяват и да заемат важни държавни длъжности комунистически кадри, които не крият реваншистката си същност.
Притеснени сме, че това се случва в европейска и натовска България. Притеснени сме, че промяната, заради която Радев вдигна юмрука си, е всъщност завръщане на тъмните времена на цензура, заплахи и разправа с неудобните и несъгласните. Притеснени сме, че така наречените протестърски партии, които уж защитаваха демокрацията и свободата по време на летните протести миналата година, сега мълчат, сякаш нищо не се е случило.
Притеснени сме, че пред очите ни се завръщат практики, които вярвахме, че са останали завинаги в миналото. През всичките 30 години СДС не спря да припомня за комунистическия режим в България – за лагерите на смъртта, за Народния съд, за отнетата собственост, за унищожените съдби. Много критици ни обвиняваха, че сме пещерни антикомунисти.
Но днешните събития трябва да отворят очите на приспаните! Бивши комунисти няма, те само чакат да настъпи отново техният час! А в демократична България „бивши хора“ не може да има, и всеки, който си позволи да употребява такива думи, трябва да понесе отговорността си.
На ход е Радев.
