Досегашният министър на околната среда и вицепремиер по климатични политики Борислав Сандов завещава на служебния кабинет пълното конституиране на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка. Това е органът, който ще задава рамката на предстоящите реформи за декарбонизация и модернизация на българската икономика. Бюджетът на ЕС предвижда 15 млрд. лв. за България срещу конкретни реформи в сектора.
В деня, в който президентът Румен Радев издаде указ за назначаване на новото служебно правителство, Сандов – в качеството на председател на Консултативния съвет за зелената сделка, обяви, че сформирането на 4 комисии към органа остава за служебния кабинет.
„В етапа на планиране заложихме осем тематични комисии към Консултативния съвет, където би следвало дебатът по отделните теми да се канализира, да се ускори постигането на съгласие и произвеждането на решения, и не на последно място - да се осигури приемственост, а работата за реформи и инвестиции по Зелената сделка да не спира, дори и при смяна на правителството. Към момента успяхме да сформираме четири от предвидените комисии, като работата в тях продължава по график и в момента. Това са комисиите за енергиен преход; за устойчива мобилност; за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност; за иновации и кръгова икономика“, пишат от кабинета на Сандов.
„Предстои формирането на още четири - отговорност, която по силата на обстоятелствата се прехвърля към следващото правителство. Това са комисиите за адаптация към климатичните промени; за устойчиви финанси; за напредък по законодателния пакет „Подготвени за цел 55“. И накрая, но не на последно място – Комисия по комуникация на зеления преход“, допълват от пресцентъра на досегашния министър.
За да получи средствата от ЕС, страната ни трябва да проведе реформи и да инвестира в решения за енергийната независимост и климатичната неутралност на икономиката ни. Процесът на Зелена трансформация ще е сложен, продължителен и всеобхватен. За да е успешен, трябва да бъде управляван прозрачно, експертно и с участието на всички заинтересовани страни, смята Сандов. Затова при сформирането на Съвета бе направено всичко възможно да се отворят широко вратите на изпълнителната власт и да се ангажират всички в този процес – от представителите на минната индустрия, въглищната енергетика, работническите синдикати и заетите в промишлеността, през научни институти и университети, до природозащитни организации, представители на високотехнологични бизнеси, асоциации за възобновяема енергия, електрическа мобилност и кръгова икономика.
„Освен заплаха, климатичните промени представляват и най-голямата икономическа възможност на този век. Някои индустриални дейности ще останат в историята, но новите възможности са вече тук и вече обхващат все по-голям дял от икономиката. Зелената трансформация ще се случи със или без нас. Но бързата реакция, правилните ходове и подкрепата от обществото е комбинацията, която ще ни изведе на страната на печелившите от необратимите промени, пред които глобалната общност е изправена в момента. В последната година светът навлезе в нов период на безпрецедентни предизвикателства. Щетите, които климатичните промени вече нанасят, ще ни струват все по-скъпо. Горещите вълни, безводието, опустиняването и екстремните проявления на времето са малка част от рисковете, които не след дълго ще диктуват глобалния дневен ред“, пише още в съобщението.
„Светът се промени и ние не може да останем същите. Ще се наложи да преосмислим отношението си към ресурсите и към това, което оставяме след себе си. Това означава промяна в навиците, промяна в начина, по който произвеждаме и потребяваме енергия. По който се отопляваме и охлаждаме, по който пазаруваме, придвижваме се на дълги разстояния и в града, по който се храним, обличаме се, работим и изхвърляме отпадъците си. Навлизаме в период, в който ще ни се налага да мислим повече, да пестим ресурсите и да бъдем гъвкави към промените. За да преминем успешно през всичко това, е необходимо да върнем конструктивния тон и доверието помежду си, да защитим независимостта и експертността в българските институции, да пазим все още неукрепналата си демокрация и най-накрая да повярваме, че заедно можем да създадем едно по-чисто, по-сигурно и по-добро бъдеще“, заявяват от кабинета на вицепремиера по климатични политики.