Президентът Румен Радев връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от парламента на 9 февруари, съобщиха от прессекретариата на държавният глава.
Той атакува параграфи 5, 6 и 7 от преходните и заключителните разпоредби на закона, подготвен от Делян Пеевски, Йордан Цонев и група народни представители на ДПС.
Припомняме, че проектът беше огласен като мярка срещу вторичното ограбване на активите на КТБ. За целта се предвижда действие със задна дата на норми от проектозакона, за да бъдат обявени за нищожни редица цесии, при които вложителят се е споразумял с длъжника на банката, който е кухо дружество, и последният е поел неговото вземане, обаче не е платил нито на него, нито е внесъл дълга си на банката. Този момент подозрително покрива случая "Дунарит". Увеличава се от от две на пет години срокът, в който синдиците да могат да завеждат отменителни искове за такива сделки.
В мотивите си държавният глава подчертава, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон.
"Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона. Само по този начин защитата на обществения интерес, изтъквана като основна цел на ЗИД ЗБН, ще придобие конкретни измерения", пише в мотивите си Радев.
В заключения Радев казва, че законодателят преценява как да уреди и преуреди обществените отношения, но в случая са нарушени границите, очертани от принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните действия/сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти.
"Да се предвижда недействителност, а още повече нищожност, когато при извършването на действията/сключването на сделките на правните субекти не са били известни предпоставките за обявяването им за нищожни или за недействителни, не е в съответствие с принципа за правовата държава", се твърди още в мотивите.
