България не трябва да допуска натиск. Българската страна трябва да демонстрира увереност в своята позиция, своите аргументи и независимо от това дали някой ги приема, ние трябва да ги отстояваме. Точно затова не трябва да допускаме да има натиск.
Това заяви по БНТ проф. Ангел Димитров, председател на Смесената българо-македонска историческа комисия.
„Ако ние наистина сме уверени в своята позиция, ние трябва да я отстояваме не просто със сигурността, че позицията ни е по-правилната позиция. С познаването на дълбочината на проблемите и предвиждането на последиците, отколкото позицията на хора, които гледат на нещата конюнктурно. Това е и въпрос на достойнство“, подчерта проф. Димитров.
По отношение на съвместните чествания на паметта на двамата свети братя Кирил и Методий, ученият припомни, че още през 1999 г. те бяха почетени съвместно в Рим от двамата премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски. След това имаше и общо почитане от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев. „Но след 2018 г. няма съвместно почитане. Двете делегации са там, но няма заедно изразяване на почит. Има само срещи, но всяка страна по-отделно изразява своето уважение“, добави историкът.
Той заяви, че българската страна е направила предложение за съвместно честване в Комисията. „Това, което успяхме да постигнем и това беше един от малкото успехи, че когато говорим за светите братя е важно да се подчертае ролята на българската държава и владетели – княз Борис и цар Симеон I – за създаването и развитието на културата, създадена от светите братя“, заяви проф. Димитров.
Коментирайки работата на съвместната комисия, той отбеляза, няма съществен напредък.
„За да отговорим на желанието за едно ново начало, искано от премиера Кирил Петков, се съгласихме с нашите колеги от Скопие да направим три срещи от февруари до май. След една малка стъпчица относно цар Самуил, нещо което не заслужава дори специално внимание, няма нищо ново. Напредъкът отново спря“, обясни проф. Димитров.
Той подчерта, че проблемът е, че македонските историци се опитват да не приемат нашата обща история.
„Когато не приемаш съществуването на един исторически феномен, тогава се създава съпротива срещу изпълнението на самия Договор за приятелство и добросъседство. В усилията да не се говори за обща, а споделена история, което е нещо различно, тогава има едно бягство от желанието да се направи един сериозен критичен анализ на собственото минало“, поясни историкът.
Според него Съвместната историческата комисия има важната задача да преодолее едни натрупвания в миналото, не заради самата наука, а заради последиците, които една неточна интерпретация носи и оказва влияние. Тези последици са свързани с възпитаваната в РСМ омраза към България и българите.
„Работата на комисията е важна, най-малкото, че се говори за миналото там, където това не се правеше – РСМ. Тя е катализатор за решаването на политическите въпроси, политиците ще взимат решението, но не историците… Ние трябва да се срещнем с нашите колеги, не може да се очаква само от България да прави някакви жестове и стъпки. Проблемите са в РСМ. Катарзисът трябва да се състои в РСМ, защото там критичен анализ на собственото минало все още не е направен“, подчерта проф. Ангел Димитров.
