Предложената промяна по отношение на служебното правителство изисква ВНС, защото засяга ядрото на формата на държавното управление - този властови комплекс от парламент и правителство, който е най-присъщата разпознаваема характеристика на една парламентарна държава. Това каза проф. Емилия Друмева, Съветник на президента по правни въпроси, по време на дебата за конституционните промени. ОЩЕ: Славов за промените в Конституцията: Служебен премиер ще се избира между три лица
Припомняме, че част от внесените промени касаят статута на служебното правителство, като се предлага президентът да посочи един измежду трима души за кандидат за премиер - председателя на парламента, гуверньора на БНБ и председателя на Върховния касационен съд (ВКС), и по предложение на този кандидат за служебен министър-председател да се сформира служебно правителство. ОЩЕ: Чолаков откри дебата за конституционните промени: Това не е обичаен акт, той касае устоите на държавата
Според нея предложението причинява нарушения на няколко основни начала на действащата Конституция, едно от които е съвместяването.
"Не се налага промяна на статута на служебния кабинет"
Друмева изтъкна, че с тази промяна се засяга демократичната основа на държавата, защото се отнемат правомощията на президента. Тя изрази становище, че няма доказана необходимост за промяна в тази посока по отношение на служебното правителсктво. "Досега не е имало оспорване на резултати от провеждани предсрочни парламентарни избори, които минават през служебно правителство", каза Друмева. ОЩЕ: Обединихме се с ДПС: За съдебна реформа и 24 май през Конституцията (ВИДЕО)
Фигурата на служебното правителство и парламентарния конституционен модел
"Фигурата на служебното правителство е предназначена да обслужва точно парламетарният конституционен модел. В президентската република такава фигура служебно правителство - няма. Предназначението й е да преодолява криза. Криза, която възниква в сърцевината на този парламентарен конституционен модел, а именно криза между мнозинството в парламента и правителството. Това мнозинство се оказва неспособно в три опита да състави правителстно, налице е криза в отношението парламент- правителство. Изходът от такава криза по класиката на демократичната държава, е да има обръщане към избирателите и тогава Конституцията извежда на преден план един субект, който не участва в този властови комплекс на парламентарната държава, а именно мнозинството в парламента и правителството", каза още Друмева. ОЩЕ: Конституционните промени влизат на комисия
Легитимацията на президента е равна на депутатите
"Защо президентът? Той е пряко избиран от народа. Като демократична легитимация е абсолютно изравнен с тази на народните представители и благодарение на това, Конституцията възлага точно на президента да има функции и да ги изпълнява спрямо една от трите разделени власти. Има и една резервна функция, чиято реализация представлява служебното правителство", добави проф. Друмева. ОЩЕ: Пленумът на ВСС с извънредно заседание заради конституционните промени
Дисбалансът
"Когато се предприема ограничаване до степен отнемане правомощията на такъв директно избиран от народа висш държавен орган, какво настъпва - настъпва дисбаланс в упражняването на тези функции и на практика се засяга сърцевината на функционирането на парламентарния конституционен модел", добави още правният съветник на Радев. ОЩЕ: Атанас Славов: Ако конституционните промени се провалят, нямам повече място като министър
