Постигнатото до този момент от България по отношение на политиката към Северна Македония е безспорен успех. Чрез т.н. Френско предложение вече имаме приета от целия ЕС рамка за започване на реалните преговори за еврочленство на Скопие, след като там бъдат извършени необратими реформи към демократизация и скъсване с тоталитарното минало. Това е необходимо, но за съжаление не е и достатъчно условие за постигането на реален резултат. Това заяви съпредседателят на Сдружението на потомците на преселниците и бежанците от територията на Северна Македония доц. Спас Ташев по време на второто годишно отчетно-изборно събрание на сдружението, провело се на 23 март в София.
Още: Официално: Седем кандидати за президент на РСМ ще се явят на изборите
Доц. Ташев подчерта, че политическата система в Скопие е устроена по начин, създаващ възможност за огромно разминаване между формалната проевропейска фразеология на част от политическите фактори и реалните им действия, насочени срещу членство на Северна Македония в ЕС. По думите му подобно поведение е запазване на статуквото с характерното за него решаващо влияние на Белград и Москва.
Повече от 30 години Скопие върви по пътя на сръбско-руския проект "Отворени Балкани"
Съпредседателят на сдружението бе категоричен, че е крайно време политиката на единение на страната ни с българските общности на Балканите да стане съществен елемент в стратегията за национална сигурност. „Ще бъде фатално, ако в резултат на българската и европейска пасивност и неразбиране на същността на проблемите, България и Северна Македония останат дълго от двете страни на разделящата ги червена линия. Защото вече повече от 30 години, макар и с различна интензивност, Скопие продължава да върви по пътя на сръбско-руския проект, наричан днес „Отворени Балкани“, но известен повече сред анализаторите като „сръбски свят“, предупреди той.
Още: Проф. Ангел Димитров: Българската тема отново се вкарва във вътрешнополитическите игри на РСМ
В рамките на събранието бяха представени и подробности за срещата със специалния пратеник на германското правителство за Западните Балкани Мануел Сарацин, както и за дадените разяснения за зависимостите сред властите в Скопие. Участниците бяха запознати и с получения отговор от Оливер Вархей, комисар на ЕС за съседство и разширение, в който се обсъждат последните прояви срещу българите в Северна Македония. Събранието взе и някои чисто организационни решения. През следващия двугодишен период за съпредседатели бяха преизбрани проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев и Илия Стояновски, а секретар остава отново Димитър Димитров.
"София да изостави пасивната си политика"
От сдружението призоваха управляващите да изоставят досегашната пасивна политика по въпроса и да избягват някои от често допусканите грешки. Като такава, например, те посочиха неизпълнението на решението на Консултативния съвет за национална сигурност от януари 2022 г. за обезпечаване на политиката ни към Северна Македония. „Българското общество и днес се пита дали такива средства са заделени и с основание се прави извода, че ако са заделени, вероятно са потънали някъде, защото резултати няма. Катастрофални са последиците и от неясната държавна политика за предоставяне на българско гражданство на лица с български произход от Северна Македония и други балкански държави, граничещи с нея“, смятат участниците в събранието.
Още: Османи: Северна Македония е изгонила 17 руски дипломати за две години
Освен членовете, на проявата присъстваха и много гости от Северна Македония. В своя отчет съпредседателят на сдружението проф. Трендафил Митев отбеляза основните прояви през изминалия отчетен период и постигнатите резултати. В рамките на дейността са издадени четири монографии с общо над 2000 страници, съдържащи сериозна и богато илюстрирана научна литература на български и английски език по македонския въпрос. Издадени без каквато и да е държавна подкрепа, те могат да бъдат ползвани от българската дипломация при отстояването на българските национални интереси.
Още: Мицкоски с поредна атака срещу България
На събитието бе обърнато специално внимание на властващата вече 30 години политическа доктрина в Скопие. Участниците са категорични, че тази доктрина е била създадена в Белград и Москва и е наложена в Северна Македония със сила. „Изоставено само на себе си, местното общество нямаше сили да се противопостави на нейното налагане, поради което и днес няма сили само да се пребори срещу политическите, икономическите и културните зависимости, чрез които се крепи нереформираната система в Скопие. Това обаче не може да означава, че ЕС трябва да продължи да стои безучастно и да наблюдава отказът на Скопие да се реформира. Обществото в Северна Македония има нужда от европейска помощ, чрез която реално да се наложат така желаните европейски принципи и норми“, категорични бяха от сдружението.
Още: Мицкоски: Грешка е, че договорите с Гърция и България са включени в преговорната рамка с ЕС
Потомците на преселниците и бежанците от територията на Северна Македония призоваха официална София да положи усилия за изграждане и затвърждаване на положителния образ на България сред обикновените граждани на Северна Македония, на носител на прогреса и европейската перспектива на Скопие. За тази цел те виждат нуждата от национална програма, чрез която да се подкрепят проекти, целящи свободата на словото и защитата на основните права на човека в Северна Македония.
Събранието завърши с декларация
Накрая събранието прие декларация, в която се заявява, че при отстояването на обективните факти и произтичащите от тях национални интереси, няма място за партийни боричкания. Поради това членовете на сдружението апелират българското общество да се противопостави на наблюдаваната до неотдавна практика на двойнствени политики, чиито рецидиви днес се изразяват в безидейност и пасивност. Те призовават България да стартира европейска програма за подпомагане на реформите и демократизирането на Северна Македония, за създаването там на независими медии и организации като алтернатива на сегашните, контролирани от Белград и Москва.
Още: Заради неверни твърдения: Външно привика посланика на РСМ
В помощ на тази цел е важно също към преговарящите екипи да бъдат привлечени български граждани, родени в Северна Македония. Всички присъстващи на проявата единодушно се обединиха и около идеята, че страната ни трябва да осъзнае своя дълг и да подаде ръка на обикновените хора в нашата съседка, че е загрижена майка към своите чеда, които изостави преди 80 години.
