В първия епизод от поредицата "Цената на сигурността", която се реализира от най-големия синдикат на работещите в системата на МВР СФСМВР с партньорството на Actualno.com, разгледахме проблемите с бюджета в МВР и управлението на ведомството. В новото видео от поредицата, навръх обръщаме поглед към участието на гражданите в дебата за бъдещето на институцията.
На кръгла маса, организирана от Фондация "Общество и сигурност" в края на 2015 година, действащият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви, че гражданските организации, с които МВР си партнира, трябва да отговарят на определен набор от условия, които да ги "легитимират". Тя отказа да уточни какво е имала предвид. Противно на нейната теза, повечето хора биха се съгласили, че министерство, което струва над 1 млрд. лева на данъкоплатеца всяка година би следвало да отговаря не пред избрани по неясни критерии организации, а пред всяка НПО, която проявява интерес и още повече – пред всеки гражданин, който иска да знае как се изразходват тези средства.
Обърнахме се към нашите експерти - председателят на УС на СФСМВР Валентин Попов, зам.-председателят на УС на СФСМВР Илия Кузманов, зам.-председателят на УС на СФСМВР Радка Павлова, зам.-председателят на УС на СФСМВР Илия Хрисимов, Евгени Крумов, учредител на СФСМВР, председателят на СД37 на СФСМВР Емилиян Недялков - за да очертаем основните проблеми, които среща гражданското участие в дебата за МВР и възможностите за такова. Не можете да очаквате от една система като МВР да се самореформира, подчерта Попов. Ако този разговор закъснее, се страхувам, че МВР няма да съществува, добави Кузманов.
1. Гражданите не застрашават дебата
Противно на опасенията изразени от политически лидери, нашите експерти се обединиха около идеята, че гражданите не представляват заплаха за дебата за реформиране на МВР. Нещо повече - те задължително трябва да участват в него, защото могат да посочат по-добре своите необходимости по отношение на услугата "Сигурност". От чисто философска гледна точка финансовият ресурс, който министерството управлява всяка година, трябва да бъде отчитан публично, защото това са пари на данъкоплатеца.
2. Пълен достъп до информация
Извън техническата информация, свързана с конкретни разследвания и процедури на оперативно ниво, гражданите трябва да са наясно какво се случва в МВР. Те би следвало да имат достъп до статистическата информация, свързана с министерството, до подробни разбивки на изразходваните средства и до визията за реформиране на ведомството.
3. Участие в дебата
Всеки гражданин би следвало да има възможност да изрази позиция за протичащите в МВР процеси и начините, по които то може да бъде реформирано. За разлика от частните организации, министерството работи с публични средства и е длъжно да вземе под внимание гражданската позиция. Да, вярно е, че не всяка идея би била приложима, но е важно те да бъдат отчитани и обсъждани, което към момента не е практика на ведомството и това продължава с години.
4. Диалог
Представители на МВР трябва да търсят диалога с граждани и представители на НПО сектора. Единствено по този начин може да се изгради доверие и да се подобри работата и на самото министерство. За целта дори не е необходим значителен ресурс, а е нужно желание и воля за промяна на статуквото, в което всичко се случва зад затворени врати, а гражданите се антагонизират спрямо служителите на терен, защото те са единствената им връзка с МВР, което възприемат като неефективно.
5. Самореформирането не е възможно
Най-важната причина за участието на граждани в диалога е именно реформата в МВР. Системата, в настоящото си състояние, е тежка, бюрократична и промените се осъществяват бавно. За нея не е възможно да се "самореформира" и е необходим външен поглед и контрол, за да може реформите да имат позитивен дълготраен ефект. Именно това е основната насока, в която могат да помогнат гражданите.
