Кирил Петков внесе документите за гражданството си в Конституционния съд (КС) и e поискал да бъде изслушан в открито заседание. Това съобщава правният сайт Lex.bg.
Сайтът твърди, че е поискал от екипа на Петков информация за внесените в КС документи и за направените искания. В отговор екипът на Петков е изпратил удостоверението за отказ от канадско гражданство, което е публикувано на английски език и със заверен превод на български език. Предоставено е и искането на Петков до КС.
Самото удостоверение няма дата на издаване, но в него се посочва, че "посредством настоящото се удостоверява, че лицето, чието име е посочено по-горе (Кирил Петков- бел. ред.) официално се е отказало от канадско гражданство и съгласно Закона за гражданството (бел. ред. - на Канада) ще престане да бъде гражданин на 20 август 2021 г.“.
Представянето на документа беше поискано от КС. В определение той изиска от Петков "официален писмен документ, от компетентния държавен орган на Канада, удостоверяващ освобождаване от канадско гражданство с посочена дата на това освобождаване".
Сега от документа става видно, че Канада приема, че той не е неин гражданин от 20 август 2021 г. Самият Петков заяви многократно пред медиите, че е подал заявлението си за отказ от канадско гражданство на 21 април 2021 г. А за министър беше назначен на 10 май 2021 г. Пред Actualno.com от пресслужбата на "Продължи промяната" казаха, че Петков не е вписан в ГРАО с двойно гражданство - ако има такова, за него ще е невъзможно да е кандидат за депутат. Сега предстои КС да реши от кога България ще приеме, че той няма двойно гражданство.
Това не е единственият документ, който КС изиска преди да се произнесе по казуса. Президентът трябва да представи декларацията, която Петков е подал преди назначаването си. Министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов – документ, удостоверяващ наличието или липсата на българско гражданство на Кирил Петков към момента на издаване на указа на президента. А министърът на външните работи Светлан Стоев трябваше по дипломатически път да поиска информация от Канада за наличието или липсата на канадско гражданство на Петков към 10 май 2021 г.
На 12 октомври КС ще се произнесе по доказателствата, които е получил и се очаква да публикува документите.
Искане за изслушване
Заедно с документите за гражданството Кирил Петков е внесъл в съда и искане, в което настоява да бъде изслушан от Конституционния съд и да му се даде възможност да представи писмено становище по делото. В становището Петков застъпва същата теза, която и Радев по делото - че не трябва да има дело, защото вече нямало предмет, тъй като служебното правителство, в което Петков беше министър, вече не съществува. Само че според тълкувателно решение №3/2020 г. на КС „обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им“. Т.е. в случая контрол за конституционосъобразност е допустим и КС дължи произнасяне, а не прекратяване на делото. В искането на Петков, стъпвайки на това решение, както и на по-стара практика на КС (решение № 14 от 2013 г. по к.д. №17/2013 г.) се изтъква, че актовете на Петков като министър на икономиката остават действителни независимо от изхода от делото в КС, т.е. няма смисъл делото за указа да продължи. Само че според бившият конституционен съдия Пламен Киров, който говори пред Actualno.com, точно заради тези актове, някои от които имат правни последици, които продължават да действат и след края на мандата на Петков като министър, сега Конституционният съд трябва да вземе решение по същество - е или не е противоконституционен указът, с който Румен Радев назначава Кирил Петков за служебен министър на икономиката.
Искане за събиране на нови доказателства и аргумент за genuine link
Аргументи от областта на Международното публично право (МПП) стоят в основата на друго искане на Петков – за събиране на нови доказателства. Защитата на Петков изтъква, че КС се произнася едва след като събере достатъчно доказателства, които да му позволят да изгради вътрешно убеждение за приложението на Конституцията към правния спор.
„В случай че Конституционният съд прецени, че моментът, към който г-н Кирил Петков е загубил канадско гражданство, се определя съгласно правилата на канадското законодателство, тогава Съдът следва да събере достатъчно доказателства за съдържанието на канадското право. Представеният Сертификат № 8138 не е годно доказателствено средство за установяване съдържанието на чужд правопорядък. Този документ представлява твърдение за факт (посочва дата), но не удостоверява и не установява правото на Канада по отношение на момента на освобождаване от гражданство, поради което Конституционният съд следва да събере допълнително доказателства в тази насока“, се твърди в искането.
В него се сочи, че от съществено значение за правилното разрешаване на казуса са принципите и източниците на международното публично право, което единствено регулира отношенията между държавите във връзка с гражданството.
„Правото на Република България да определи кога едно лице става неин гражданин безспорно принадлежи единствено на България като израз на българския държавен суверенитет. …Не така стои обаче въпросът за правото, съотв. задължението на Република България да признае второ гражданство, дадено или отнето от чужда държава на българските граждани. Второ гражданството, предоставено на едно лице от дадена държава, е обвързващо за другите държави само ако е предоставено в съответствие с приложимите правила на МПП, които изискват наличието и запазването във времето на т.нар. „действителна връзка“ (genuine link)“, пише защитата на Петков. И специално цитира Европейската конвенция за гражданството (чл. 3): „Това законодателство (относно гражданството – авт. бел.) трябва да бъде прието от другите държави дотолкова, доколкото е в съответствие с приложимите международни конвенции, с обичайното международно право и с общоприетите правни принципи по въпросите на гражданството“.
Пред КС се изброява, че Кирил Петков е извършил всички възможни действия, необходими за отказ от канадско гражданство, и е уведомил надлежно канадските власти, с което трайно е прекратил всякакви връзки с Канада. Той е върнал канадския си паспорт, повече от 10 години не пребивава на територията на Канада, данъчнозадължено лице е единствено в България и тук се намират неговото семейство и центърът на жизнените му интереси.
Като аргумент за необходимостта да се изследва наличието на действителна връзка на лицето с държавата в контекста на гражданството се дава пример с политиката на Русия на "паспортизация" в конфликтни зони. Така в Южна Осетия, Русия предоставя едностранно руско гражданство на голям брой грузинци, които нямат реална връзка с руската държава и територия. Международноправната литература е категорична, че Грузия няма задължение да признае руското гражданство на тези хора.
В искането си Петков се позовава и на практиката на КС (Решение № 15 от 13 септември 1995 г. по к.д. № 21/95 г.): "Поначало наличието на чуждо, освен българското, гражданство на едно пълнолетно, дееспособно лице е въпрос на собствен избор. Чуждото гражданство не е външно, натрапено качество на българския гражданин. Когато този гражданин желае да участва в упражняването на властта в Република България, достатъчно е да се освободи от чуждото си гражданство и да запази само българското“.
