Възможно ли е българската конституция да бъде подчинена на чужда... Не можем да подчиним българската конституция на административни актове на трети страни. Така служебният министър на икономиката Кирил Петков коментира казуса с двойното гражданство преди началото на Консултативния съвет за национална сигурност.
Репликата му е по повод факта, че той е направил отказ от канадското си гражданство, преди да влезе в служебния кабинет, но не може да гарантира за бързото решение на Отава.
Петков подчерта за пореден път, че е спазил законовите разпоредби.
Сагата с двойното гражданство на служебния министър започна с въпрос по време на изслушването на Петков в НС от страна на "Има такъв народ". От партията го атакуваха с обвинения, въпреки че Кирил Петков бе сред поканените в проектокабинета на ИТН.
По-рано днес от ГЕРБ обявиха, че ще настояват за незабавното отстраняване на Кирил Петков. Даниел Митов, Радослав Чолаков и Анна Александрова внесоха в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционно назначаването на Кирил Петков. Преди минути от съда обявиха, че е образувано дело по въпроса.
Според Кирил Петков проблем няма, защото той се е консултирал с член на Конституционния съд, който му обяснил, че се взема предвид датата на подаване на заявлението.
Законът и практика в България обаче опровергава това твърдение. Има и недвусмислено решение на Конституционния съд по подобен казус. През 1995 г. КС касира избора на лидера на Българския бизнесблок Жорж Ганчев за депутат, припомня в."Сега". Ганчев има българско и американско гражданство, подал е документи за отказ от американския си паспорт, но процедурата не е завършена към момента на избора му. КС приема, че Ганчев е бил неизбираем.
Подобен казус имаше с още двама министри досега - финансовия министър в кабинета на Бойко Борисов Симеон Дянков и с екоминистъра в служебния кабинет на Марин Райков - Юлиан Попов.
За решаването на казуса с Дянков, за който имаше съмнение, че е и гражданин на САЩ, много помогна американското посолство. Дянков се закле като министър през юли 2009 г. Три седмици по-късно на въпрос за гражданството си той обясни, че има намерение да се откаже от него, за да изпълни изисканията на Конституцията. Темата бе повдигната отново през април 2010 г. от лидера на РЗС Яне Янев. Едва през май 2010 г. генералният консул на САЩ в България пише в отговор на Дянков: "Архивите на посолството, Държавния департамент и Департамента по вътрешна сигурност във Вашингтон бяха прегледани и не съдържат никакви данни или информация, че Вие – Симеон Денчев Дянков – сте гражданин на Съединените щати". В писмото не се уточнява бил ли е Дянков американец и кога е отнето американското му гражданство, ако е имал такова. Никой не поставя въпроса за отстраняването му. Дянков твърди сега, че е бил единствено български гражданин.
По-ясен е случаят с Юлиян Попов. Той е избран за служебен министър на околната среда и водите на 13 март 2013 г. Попов подава декларацията за отказ от британско гражданство, която е вписана в британската гранична служба (UK Border Agency) съгласно Закона за британската националност на 7 март 2013 г. Според същия закон след вписване на декларацията деклараторът автоматично престава да е британски гражданин. Ако в срок от шест месеца от вписването деклараторът не придобие друго гражданство, същият остава британски гражданин. Това обаче не се отнася до Юлиян Попов, тъй като в момента на вписването той е имал друго гражданство - българско. Тази информация е потвърдена от британското посолство в София с писмо до МОСВ.
Най-големият скандал с кандидат с двойно гражданство избухна през 1992 г. На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възложи на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от БСП, да състави правителство. Малко по-късно процедурата бе прекратена, защото се оказа, че бившият политзатворник има двойно гражданство – френско и българско.
Още: Случаят "Кирил Петков" влиза в Конституционния съд
