Само 13 от 265 общини в България имат общи устройствени планове. Трябва ни пълна мобилизация и се радвам, че темата вече е как да ускорим процеса, за да има порядък в устройственото планиране, а не преодоляването на отпора срещу това да има устройствени планове.
Това коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при участието си в 11-тата Годишна среща на местните власти, където с представители на общински администрации бяха дискутирани ефективните политики за градско развитие и контролът върху инвестиционния процес, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Регионалният министър напомни, че през тази година са подписани 114 споразумения за финансиране на изготвянето на общи устройствени планове (ОУП), като през миналата година те са били 59. Срокът на споразуменията с всички общини ще бъде удължен до края на следващата година, посочи тя и съобщи, че за тази дейност в бюджета на министерството са заложени 5 млн. лв. за 2017 година. Има средства, готовност и мобилизация, а също и готови технически задания, подчерта Павлова, но обърна внимание, че 18 общини нямат желание да разработят въобще ОУП.
Представители на общините обърнаха внимание, че срещат затруднения с обхвата и съдържанието на обществените поръчки за избор на изпълнители за изработване на плановете, сроковете на съгласувателните процедури и липсата на достатъчно капацитет.
Съгласна съм, че няма как дори и най-добрият консултант сам да извърши цялата работа без съдействието на общината. Законът за обществените поръчки дава възможност за поставянето на критерия „икономически най-изгодна оферта“, който позволява осигуряването на баланс между цена и качество, коментира Павлова. Тя отбеляза, че вече има процедура в закона за отстраняване на явна фактическа грешка по повод притеснението на общините, че се допускат такива при изработването на плановете.
Според Лидия Станкова, директор на дирекция „Устройство на територията“ в МРРБ е важно съдържанието на заданията за изработване на ОУП и призова проектите да бъдат подлагани на обществени обсъждания. Задължително условие според нея е приемането на проектите да става на последователни етапи, което дава възможност за поетапно изчистване на грешки, а важен елемент е наличието на оценка за съответствие и за въздействие върху околната среда. Тя коментира, че качеството на плановете, които постъпват за разглеждане в министерството е различно, и затова могат да бъдат правени коментари и забележки, за да се отстранят грешките в тях, така че да се осигури дългосрочното планиране на развитието на населените места.
В отговор на запитването кога ще има национална ГИС система министър Павлова съобщи, че кадастърът вече е обединен, а през следващата седмица ще бъде публикувана нова тарифа за таксите, както и че ще започне поетапното изчистване на грешките в кадастралната карта, данните от която се необходими при изработването на общите устройствени планове.
Тарифата за извършване на електронни услуги ще бъде намалена с около 30 на сто, съобщи Лиляна Павлова. Не трябва и не може да връщате гражданите да носят скици, можете да влезете в кадастъра, да ги принтирате, подпечатате и така те стават валиден документ, подчерта тя.
Регионалният министър коментира и предложените промени в Закона за устройство на територията. Въвеждаме по-строг режим за прехвърляне на държавна собственост и земя. Ограничаваме възможността на областните управители да прекратяват съсобственост над определена сума, в която участва държавата, обясни тя. Въвеждаме срок на действие на всички разрешения, като те могат да бъдат презаверени само веднъж, информира тя. Намаляваме броя на категориите на строежите, като обединяваме тези от първа до трета и предлагаме да станат само четири, каза още Павлова.
Министърът съобщи още, че се облекчава процедурата на оценка за конструктивно и енергийно обследване, определя се срок за откриване и закриване на строителна линия/площадка, както и че се въвеждат публични регистри. Промените целят облекчаване на процедурите и съкращаване на срокове.
В законопроекта се въвежда и срок за съобщаване на общите устройствени планове, който е седемдневен.
От 10 октомври отново ще намалим референтните стойности за дейностите, касаещи санирането, съобщи Павлова. Те ще бъдат разделени на две категории сгради – до 8 етажа и над 8 етажа, заради изискванията на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, които завишават стойностите при високите сгради, обясни тя и подчерта, че е важно да се спазва обхватът на програмата. Новите референтни стойности важат и за откритите процедури, но с несъбрани оферти, разясни още министърът. Те няма да се прилагат за процедури с вече подадени оферти, тъй като ЗОП не позволява промяна в условията на процедурите при тях.
Министърът апелира да не се прави текущ ремонт на сградите, а да се изпълняват единствено мерките за енергийна ефективност. Уверявам ви, че програмата е смислена и има своя социален ефект, отбеляза тя и посочи, че се реализира толкова мащабно, за да се докаже ефекта от нея.
Няма как програмата винаги да бъде безвъзмездна, отбеляза Павлова. Тя ще е такава през първите три години, след това ще се изисква съфинансиране от страна на собствениците, като се надявам заедно да прецизираме механизма, коментира министърът. Трябва заедно да намерим най-добрия начин, по който тя да бъде продължена, подчерта тя и допълни, че ще се обмисли и вариант за съфинансиране на тези от собствениците, които няма да могат да осигурят своя дял от необходимите средства за реализиране на дейностите по програмата. Вероятно ще го направим със специален фонд, като предвиждаме съфинансирането да започне да се прилага от 2018 година.
Пред участниците във форума регионалният министър съобщи още, че разплатените средства по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 вече са над 100%, а сертифицираните разходи достигат над 95% от бюджета й.
Тя призова общините да тестват финансовите инструменти и максимално да се възползват от възможностите, които предлага този механизъм, защото след 2020 г. европейските средства ще се инвестират основно на този принцип.
Срещата на местните власти отбелязва и 20-тата годишнина на Националното сдружение на общините в Република България. По този повод министър Павлова отбеляза, че за това време с него не само са реализирани съвместни проекти, но НСОРБ се утвърди като бърз, надежден и коректен партньор. Това не означава, че винаги сме на едно мнение, но утвърденото между нас партньорството може да служи за опит и в чужбина. Успехът ни е на професионална, а не на политическа основа и затова постигаме добри резултати при обсъждането на общи теми и при търсене на решения, каза тя.
