Партиите са готови да се откажат от „мошеничествата в интернет”. Това заяви депутатът от Реформаторския блок Антони Тренчев.
На днешната кръгла маса, организирана от депутата, присъстваха представители на БСП, ПФ, АБВ, ГЕРБ и БДЦ. В нея участие взеха собственици на медии, модератори на форуми и сайтове, блогъри, представители на адвокатската общност и ИТ бизнеса.
Тренчев каза, че окончателно подписване ще има през следващата седмица – на най-високо ниво от политическите партии. Дотогава ще бъде доизгладен текстът на споразумението.
Попитан изрично от водещата на „Лице в лице” Цветанка Ризова дали вярва, че всички партии ще се откажат от интернет троловете, депутатът от Реформаторския блок посочи, че след публичното обявяване все пак ще има някакъв вид сдържаност, защото и гражданското общество следи за това нещо.
Що е то трол?
Интернет троловете се ограничават чрез активна работа на медиите, отделно на кръглата маса днес беше обсъдена идеята между медиите да се създаде база данни, с помощта на която и по IP адреси, и по никнеймове да се разкриват троловете. Може например при по-важни статии и материали временно да се спират коментарите например, посочи Антони Тренчев.
Да, троловете могат да са престъпници, заяви Тренчев. И даде пример – подстрекаване към самоубийство, към насилие, към застрашаване на националната сигурност. Но е много трудно да се разкрие кой стои зад анонимния трол и да бъде наказан. Затова се мисли за нова законодателна инициатива, каза депутатът, без да уточнява кога е възможно да има конкретни текстове.
Участниците на кръглата маса, организирана от Тренчев, подчертаха, че процедурата по разкриване на това кой седи зад троловете е сложна. Според закона, процедурата е сложна, защото не е дефинирана като тежко престъпление, което да изисква над 5 или 10 години затвор. Решението на проблема с троловете се корени в баланса спрямо свободата на словото, върховенството на закона и човешките права, е общото мнение.
Блогъри казаха, че аспектите на проблема са два – наказателен и комуникационен и ако наказателният може да се регулира законово, то комуникационният не би могъл. Участници от адвокатската общност заявиха, че предлагат промяна на чл. 146 и 147 от НК, касаещи текстовете за обидата и клеветата, в които да се включи и състав, свързан с интернет. Подобни нарушения трудно се доказват процесуално, защото Законът за електронния подпис например, ГПК, АПК и други закони не дават възможност да се използват електронни документи като доказателства. Те дадоха примери със САЩ, Англия и Швеция, където такива закони има от над 10 години.
Не е непременно укроително да си анонимен, защото чрез анонимността можеш да кажеш важни неща, които иначе не би казал, продължи Тренчев. Той е убеден, че троловете най-често пишат на политически теми. Обикновено се плаща между 2 и 7 лева на коментар, обясни депутатът, който призна, че при него са идвали фирми с предложения като координатор на политически кампании да плати за имидж, включително „да изчезнат” определени дискредитиращи данни за определена партия. Смята се, че между 1000 и 2000 души в България са перманентно ангажирани като тролове. Но пък да не забравяме, че „един повелител на троловете” (бел. ред. – Тренчев визира бившия депутат на БСП Антон Кутев) заяви, че 50 души работят на щат към партията, на която той е член.
Антони Тренчев увери, че Реформаторският блок няма тролове. Тренчев припомни как Радан Кънев публично е оповестил, че през 2011 година ДСБ е сключила договор за ползване на тролове, но за позитивен пиар. Разкаяхме си и призовахме другите партии да не правят нашата грешка.
