Традиционно се случват спешни промени в различни закони преди лятна ваканция, без гражданското общество да има време за реакция, а самото общество реално има само един инструмент за противодействие – да сезира президента да наложи вето, но то се заобикаля много лесно от парламента. Това заяви Вера Стаевска от Сдружение за изследователски практики на специална пресконференция на няколко неправителствени организации по повод промяната на няколко закона.
Законът за водите
Този закон го променят като съдран чувал, възмути се Димитър Куманов от Сдружение "Балканка". Той напомни какъв е проблемът що се отнася до този закон – през преходни и заключителни разпоредби към Закона за околната среда се премахват досегашните санитарно-охранителни зони и се заменят с една охранителна зона. Досега тези зони се определяха от ВиК операторите по сложна процедура, с доклади и обосновки, но сега се дава правомощие на дикрециите за управление на речните басейни и това е проблем, защото сегашните планове няма как да се променят преди 2022 година – те вече са представени пред ЕК, разказа накратко Куманов. С други думи – ако бъдат приети промените, до 2022 година нито един водоем в България няма да има никаква задължителна охранителна зона. Представителят на Сдружение "Балканка" заяви, че в случая има "телефонна корупция" - обаждат се на съответния директор да не включва дадена територия към охранителната зона на определен водоем и директорът, за да си запази мястото, прави точно това.
Беше даден и пример какво ще стане - с язовир "Искър", със санитарно-охранителна зона 2. Куманов пусна видеоклип как на 20 метра след зоната има сеч на дървета, плюс табела, рекламираща развлекателна дейност – с позволение за паркиране на кемпери, каравани, ползване на лодки. Куманов припомни и, че като станал кмет на София, сегашният премиер Бойко Борисов отишъл на проверка на язовир Искър и видял как там "върви бясно строителство" за развитие на точно такъв тип бизнес. В момента това се повтаря и заради тези интереси се правят законови промени, добави представителя на Сдружение "Балканка".
Сега промените в Закона за водите са одобрени на първо четене, като на ниво комисия това стана без нито едно възражение. Куманов предупреди, че готвят жалба за пред Европейската комисия - заради това как ще повлияят тези промени на чистотата на питейната вода. Той добави, че и със санитарно-охранителни зони проблемите с чистотата на питейната вода са големи, като "в разграден двор".
Административно-процесуален кодекс (АПК)
С вчерашното окончателно гласуване на промените на АПК хем има многократно увеличение на съдебни такси за касационно производство (бел. ред. - от 14 до 900 пъти по-големи такси, като за гражданите е по-скъпо, отколкото за бизнеса), хем досегашно двуинстанционно производство става едноинстанционно (бел. ред. - за обжалване на ОВОС), мина "с изключително нагли мотиви", заяви юристът от "За Земята" Ивайло Попов. Попов подчерта, че законопроектът няма Оценка за въздействие, няма и статистика защо трябва да може да се обжалва само на една инстанция постановена ОВОС и да няма касационен контрол. Освен това, решенията по ОВОС могат да имат и предварително изпълнение, независимо от обжалването. Спокойно можем да твърдим, че така става по-трудно за гражданите да обжалват държавни актове, категоричен беше юристът. Смятаме да сезираме президента, от когото ще искаме вето, уточни Попов. Той предупреди, че като няма касационно производство, е възможно на по-ниско ниво да бъдат създадени прецеденти по един и същ случай, които да се различават според различната областна юрисдикция на съда.
Попов предупреди и, че няма формула за определяне на съдебните такси на трета инстанция и съдът сам ще трябва да изчислява материален интерес, което ще създаде предпоставки за обжалване на съдебната такса т.е. ще има още по-бавно производство. Идеята е проста - да се откажат граждани и неправителствени организации да обжалват и "да не бавим инвеститора", заяви юристът.
Тома Белев от "За да остане природа в България" подчерта, че собственикът на Ciela.net и преподавател в Унивеситета по библиотекознание и информационни технологии (УБИТ) проф. Иван Тодоров е бил един от основните застъпници на законопроекта – с мотиви, че съдилищата са много претрупани. Природозащитникът извади статистика, че пред трета инстанция в България за административен случай има 8-9 пъти по-малко дела, отколкото в други държави в ЕС, а България е и на трето място в ЕС по бързина на приключване на процеса (под 200 дни), докато например в Кипър срокът стига до 2000 дни. Белев заяви и, че България е единствената държава в ЕС с толкова скъпо касационно правосъдие, като даде пример с Дания, Люксембург и Белгия, където не се плаща такса за касационно производство т.е. на трета инстанция. Сигурно сме най-богати, затова ще плащаме най-много за касационно правосъдие, иронизира той. И предупреди, че заради ограничаването на правото на правосъдие ще ни донесе наказателни процедури от Европейския съд – заради нарушаване на принципа на върховенството на правото.
Законът за лова и опазването на дивеча
Според Стефан Аврамов от фондация "Биоразнообразие" законът е пример как спешно и на тъмно се прокарват мерки, уж за да бъде спряно разпространението на африканската чума. Основната промяна в закона е разрешение на групов лов на диви свине – с до 10 кучета и до 20 ловци, като разрешението е от датата на влизане в сила на закона (25 юли) до края на януари. Аврамов е категоричен, че такава гонка всъщност ще помогне за евентуално по-голямо разпространяване на африканска чума заради голямата дисперсия на лова, а освен това ще се увеличат жертвите сред ловците – понеже сега има по-гъста растителност. "Щеше да има и десетки отстреляни туристи", уточни Аврамов предвид позволения летен отстрел, давайки статистика, че при нормален ловен период загиват по 10-15 ловци. Той одобри решението на земеделския министър Румен Порожанов да спре със своя заповед новите разпоредби и изрази надежда да няма повече такива недоразумения.
