2 049 260 души са подкрепили с вота си новия български президент Румен Радев. Това показват данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) при 99,33% от обработените от СИК-овете протоколи.
Радев печели пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева с 59,35% срещу 36,17%. За Цачева глас са дали 1 249 043 души. Опцията „Не подкрепям никого” е била предпочетена от 154 521 души. Има, разбира се, и невалидни бюлетини – 15 449 такива са за Румен Радев, а 9 843 са за Цецка Цачева.
Припомняме, че след като снощи станаха ясни първите резултати от екзитполовете, премиерът Бойко Борисов обяви, че в първия работен ден на Народното събрание ще подаде оставка. Лидерът на БСП Корнелия Нинова изрично подчерта, че в рамките на 43-тия парламент червените няма да правят кабинет като втора политическа сила и няма да приеме подкрепа от ДПС. Тя обяви, че БСП ще се бори за победа на предсрочните парламентарни избори.
Процедурата по оставка на правителството е подробно разписана в член 99 от Конституцията. За да падне официално правителството, премиерът трябва да депозира оставката му пред Народното събрание. След това парламентът я гласува, като за приемането ѝ е необходимо обикновено мнозинство в пленарна зала, т.е. 121 депутати. Сборът от народните представители на ГЕРБ и БСП прави 122 (84+38), а премиерът Бойко Борисов вече обяви, че е абсурдно депутатите му да не му приемат оставката след спекулации, че може евентуално актът да се превърне във вот на доверие и така, макар и с подадена оставка, Борисов да остане на поста си.
След като Народното събрание гласува и приеме оставката, президентът трябва да възложи сформирането на нов кабинет на най-голямата парламентарно представена партия. В случая това е ГЕРБ. Ако в срок от максимум 7 дни мандатът не бъде реализиран т.е. ГЕРБ не направи ново правителство, шанс ще има БСП като втората най-голяма парламентарна партия - също за максимум 7 дни. Ако и червените не могат да направят правителство, президентът възлага посочването на кандидат за министър-председател на някоя от "следващите парламентарни групи" т.е. държавният глава може да избере някоя от останалите партии, а не непременно третата.
В случай че парламентарните политически сили не успеят да излъчат кабинет, държавният глава трябва да разпусне парламента, да назначи служебно правителство и да насрочи парламентарни избори. Функцията на служебното правителство е да подготви предсрочните парламентарни избори.
Има обаче една подробност – според чл. 99, ал. 7 от Конституцията "президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство". Мандатът на сегашния държавен глава Росен Плевнелиев изтича на 22 януари, 2017 година т.е. вече остават по-малко от три месеца до края на престоя на Плевнелиев на „Дондуков” 2. При това положение обаче парламентът продължава да работи поне до 22 януари.
