С 10 гласа "за", 6 "против" и нито един въздържал парламентарната правна комисия преодоля президентското вето относно поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Става въпрос за т.нар. тайни арести - за 48 часа на пълнолетни и за 24 часа на непълнолетни.
Трябва да има конкретизация и прецизност относно престъпните деяния, при които могат да се прилагат 48-часови арести без уведомяване на определени хора по преценка на наблюдаващия прокурор (и 24-часови на непълнолетни, като във втория случай уведомление може да има само за Държавната агенция за закрила на детето) – иначе изключението за уведомление ще се превърне в правило. Това посочи експертът по конституционно право проф. Емилия Друмева, която де факто подкрепи позицията на президента Румен Радев да наложи вето на скандалните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
По думите ѝ, европейската директива (2013/48), на база на която се правят промените, дава обща рамка, а не конкретни напътствия. Отделно, имаше допълнителна експертна подкрепа от прокуратурата на думите на Друмева, че когато се извършва арест на заподозрян, прокуратурата трябва да има предвид и съответния кръг от други потенциални нарушители на закона и действията им.
Според вносителя обаче – т.е. Министерският съвет, всичко в закона си било написано както трябва. В чл. 8 от Директива 2013/48 пък било упоменато, че при транспонирането на директивата можело да не се изброяват престъпленията, при които може прокуратурата не уведомява близките на арестувания, а така било и в германското законодателство (чл. 114в, параграф 1 от Германския наказателен кодекс). Освен това, за арестите на непълнолетни се уведомявала Държавната агенция за защита на детето, което било достатъчно.
Аргументите на държавата бяха представени от зам.-правосъдния министър Евгени Стоянов, който заяви в телевизионен ефир, че "ако едно дете е задържано, това не е дете, което е послушно и добро".
Българската демокрация тръгва в една плоскост, от която няма да сме доволни, заяви депутатът от БСП Валери Жаблянов при призива си да бъде уважено президентското вето. Правото на адвокатска защита не е нарушено, правото на уведомяване на близките не е конституционно право, отвърна председателят на правната комисия и депутат на ГЕРБ Данаил Кирилов. Той отбеляза и, че вероятно текстовете ще станат предмет на контрол от страна на Конституционно съд, но той е убеден, че текстовете са правилни.
По повод крайния резултат, проф. Друмева изтъкна, че президентското вето не е инструмент за конфронтация, а е средство за конструктивност в законодателния процес.
На заглавната снимка: Данаил Кирилов
