Прилагат ли се на територията на България или която и да е друга държава членка на Европейския съюз, или не се прилагат санкциите по Глобалния закон „Магнитски“, наложени от САЩ на български лица? Какви са отношенията на санкционираните с банките, имат ли открити сметки и какво могат да правят с тях?
Тези важни въпрос задават депутатите от „БСП за България“ Христо Проданов и Георги Свиленски на министъра на финансите и министъра на правосъдието. И Людмила Петкова, и Мария Павлова обаче не дават конкретни отговори, а си измиват ръцете с БНБ, Комисията за финансов надзор, ДАНС, Конституционния съд и Съда на ЕС.
Още: Защитата на Пеевски по делото "Магнитски" в САЩ: Де факто признава вина или не?
Кои са санкционираните по "Магнитски" у нас?
През февруари 2023 г. финансовото министерство на САЩ санкционира за корупция по „Магнитски“ бившия финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов, бившия министър на енергетиката Румен Овчаров, бивши членове на борда на АЕЦ "Козлодуй" – Александър Николов и Иван Генов, както и председателя на движение "Русофили" Николай Малинов.
Още: САЩ с нови санкции по "Магнитски", Владислав Горанов и Румен Овчаров са сред имената
През юни 2021 г. Щатите санкционираха по „Магнитски“ бизнесмена Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков - бивш заместник-директор на Държавната агенция за технически операции (ДАТО), който бе назначен за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Санкционирани бяха и дружествата, притежавани или контролирани от тези лица.
Още: САЩ обявиха санкции срещу Делян Пеевски и Васил Божков
Неудобни въпроси
Народните представители от БСП задават на 12 септември серия въпроси за санкционираните по „Магнитски“ от страна на Щатите у нас – например: Могат ли да получават възнаграждения и да плащат за социално-битови нужди чрез банкови сметки лицата, санкционирани от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ?
Най-напред, в края на септември, отговор идва от служебния вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова, която заявява, че ръководителят на финансовото ведомство не разполага с правомощия относно прилагането и контрола на санкциите по Глобалния закон „Магнитски“. Тя препраща въпросите по компетенция към Министерството на външните работи, с оглед правомощията на министъра на външните работи да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в отношенията ѝ с други държави.
Още: Борисов дал Пеевски на „Магнитски“, твърди Асен Василев (ВИДЕО)
Проданов и Свиленски питат Петкова дали има законов механизъм у нас за защита на лицата, включени в списъка със санкции по „Магнитски“, или правна норма за директна съдебна защита в България или ЕС. Друг от въпросите им е дали санкционирането на тези лица, без съдебен контрол към момента, в който са включвани в списъка на OFAC, нарушава презумпцията за невиновност съгласно Конституцията и съгласно чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Какви мерки предприема страната ни срещу списъци на OFAC, които са „административно-политически актове на трети страни на Европейския съюз и без изграден механизъм в ЕС и България, за включването на тези лица в такива списъци?“, питат още депутатите от БСП.
Колаж: Actualno.com
Людмила Петкова отговаря на въпроса за ЕКПЧОС, като казва, че министърът на финансите не разполага с правомощия по тълкуване на Конвенцията. Тук компетентното ведомство е Министерство на правосъдието, допълва тя.
Относно въпроса могат ли санкционираните да плащат по банкова сметка за социално-битови нужди и да получават възнаграждения през сметка в търговска банка, финансовият министър отбива топката и казва, че компетентен надзорен орган е Българската народна банка.
Още: Пеевски, КТБ и "Магнитски": Спомен за писмо от ДАНС и поредна каша
Важен депутатски въпрос е могат ли санкционираните лица да притежават банкова сметка, или ако притежават такава, тя трябва да бъде закрита. „Ако имат право да притежават сметки в банки, има ли предвиден законов текст в европейски регламент или директива, или в български закон, който да въвежда задължения за търговските банки сметките на тези лица да бъдат закрити и на тези лица да бъде отказвано откриване на платежна сметка за основни операции? Включването им в списъка със санкционирани задължава ли императивно търговските банки да закрият сметките на тези лица, според европейските банкови регулации или българските закони и подзаконовите актове на БНБ? Има ли диференциация за банковите сметки на лицата, включени в списъка със санкционирани лица, на които се разрешава или не се разрешава да притежават банкови сметки? Задължени ли са санкционираните да плащат суми над 10 000 лв. за задължения към държавата, институции и частни субекти само по банков път? Третират ли се те като лица извън закона и като неможещи да ползват услугите на банкови, застрахователни, пощенски и други изградени институции, чрез които функционира и се изгражда обществото, държавата и взаимоотношенията помежду им?“, са други от ключовите въпроси на Проданов и Свиленски.
В случая финансовият министър се оправдава с Комисията за финансов надзор (КФН). Петкова отбелязва, че нейната институция „не разполага с правомощия за надзор и контрол по отношение на банките и застрахователите и осъществяваната от тях дейност, включително във връзка с отношенията между тях и техните клиенти“.
„В допълнение на посоченото, министърът на финансите не разполага с правомощия по надзор и контрол по Закона за мерките срещу изпирането на пари“ – там водещата по компетентност институция била ДАНС, отговаря Людмила Петкова.
Отговорите на финансовия министър вижте тук, тук и тук.
Още: Христо Иванов разказа как Пеевски се молил на четири крака заради "Магнитски" (ВИДЕО)
Второ министерство не знае или не иска да даде информация
Служебният министър на правосъдието Мария Павлова отговаря с над месец закъснение – на 16 октомври. По последната серия от въпроси на Свиленски и Проданов (посочена по-горе) тя, също като министъра на финансите, на практика мълчи, отговаряйки уклончиво.
„Министерството на правосъдието е част от изпълнителната власт в държавата и няма функции по прилагане и тълкуване на разпоредби и практика, които са част от правото на друга държава, включително и по отношение на прилагането на правото на тази държава на територията на Република България. Такива правомощия имат органите на съдебната власт на национално равнище, а спрямо правото на Европейския съюз орган с такава компетентност е Съдът на ЕС в Люксембург. Оставаме на разположение за оказване на съдействие по въпроси от компетентността на Министерството на правосъдието“, гласи отговорът на Павлова.
Тя е попитана и кой е правният механизъм за реализиране на правата по чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България и институциите, получили запитване на основание тази разпорадба, длъжни ли са буквално и изчерпателно да отговорят на зададените въпроси, или могат да не отговорят – предвид това, че редица институции мълчат и не разкриват информация за санкционираните по "Магнитски".
Отговорът отново е лаконичен – задължението по чл. 41, ал. 2 от Конституцията „ангажира институциите да отговарят на поставените към тях въпроси съобразно функционалната им компетентност и притежаваната от тях информация“.
Още: Горанов не коментира по-сериозно как вървят нещата с "Магнитски"
