Министерският съвет е внесъл проектозакон за преминаване и пребиваване на чужди съюзнически въоръжени сили на територията на България, в преходните и заключителни разпоредби на който се предлага отлагане на електронната идентификация (вместо 1 януари, 2019 година, срокът става 1 януари, 2020 година), съобщи омбудсманът Мая Манолова на дискусия за електронното и машинното гласуване, организирана от "Движение България на гражданите" (ДБГ).
Манолова припомни, че електронната идентификация трябваше да стартира тази година, но беше отложена за януари догодина и остро възрази срещу практиката важни за гражданите теми да бъдат маскирани през преходни и заключителни разпоредби. Този маниер трябва да бъде прекратен, категорична е Манолова. "Няма нищо общо между въоръжените сили и електронната идентификация. Ако тя бъде отложена през този закон, ще се опитам да сезирам Конституционния съд", закани се омбудсманът и поясни, че това е посегателство изобщо върху основни принципи на законодателния пороцес за публичност, прозрачност, защита на парвата на гражданите, възможности за обществено обсъждане.
Бюджетът на държавата, който утре влиза в пленарна зала за окончателно гласуване, променя още 11 закона, а този на Здравната каса променя с преходните и заключителни разпоредви 16 други закона, изтъкна още Манолова.
Тя апелира депутатите да предвидят в държавния бюджет средства за машинно и електронно гласуване.
"От това дали те (бел. ред. - депутатите) ще включат плюс 50 милиона лева за провежданите избори следващата година по бюджета на ЦИК, ще се определи дали Изборният кодекс ще бъде спазен - дали ще има машинно гласуване и електронно гласуване през следващата година, в която имаме 2 избора - за европейски парламент и местни избори", подчерта Манолова.
Тя заяви това, коментирайки темата "за" и "против" машинното и дистанционното електронно гласуване“ по време на дискурия, организирана от ДБГ в хотел "Даунтаун". По думите ѝ такъв дебат е излишен, както абсурден е и дебатът следва ли държавните институции на България да спазват законите или не.
Ситуацията, според обудсмана, е абсурдна, когато става въпрос за основни граждански права, каквито са изборните права.
Машинното гласуване беше въведено единодушно с гласуване на партии и парламентарни групи от целия спектър, с едно-единствено възражение - че е скъпо, припомни Манолова и коментира, че вместо да се положат усилия от страна на държавните институции, сме поставени пред един и същ сюжет - ЦИК да казва, че нямаме пари.
Манолова изтъкна още, че след сезирането ѝ от ДБГ е изпратила писма до всички институции, включително до парламента и като отговор е последвал законопроектът, който отлага за неопределено време машинното и електронното гласуване. Там се предлага, разказа Манолова - когато някога в светлите бъднини бъде въведено машинно гласуване, "Информационно обслужване" да бъде субектът, който ще осигури машините. "Не разбрах точно дали това е новина, с която казваме, че вече в България ще произвеждаме компютри и умни системи, дали казваме, че вече Законът за обществени поръчки няма да важи, след като в закон се посочва името на изпълнител на една поръчка за около 40 - 50 милиона лева", коментира Манолова. Проф. Михаил Константинов, който е председател на Управителния съвет на "Информационно обслужване" и също участва в дискусията, каза, че и той е научил от въпросния закон, че е началник на предприятие, което ще произвежда умни машини.
Омбудсманът припомни, че суверенът се е произнесъл по въпроса за електронното гласуване и че институциите трябва да положат усилия и да приведат в изпълнение волята на народа. Досега ЦИК оправдаваше своето бездействие с наличието на общ проект с Агенцията за електронно управление за няколкостотин хиляди лева европейски пари, които трябваше да бъдат използвани за въвеждането на електронно гласуване, посочи Манолова и повдигна въпроса: "Ако се върви към отмяна на е-вота, защо са похарчили няколкостотин хиляди лева и какво се случи с този проект?