Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов най-вероятно ще бъде издигнат за президент от инициативен комитет в следващите няколко дни и ще бъде подкрепен в последствие от “Демократична България“. Това съобщава Mediapool от няколко свои източника. Иницитивата за издигане на кандидатурата на съдия Панов идва от “Правосъдие за всеки“.
Членове на "Демократична България" няма да влизат в Инициативния комитет, нито там ще има хора от други партии. Мандатът на Панов като председател на ВКС приключва на 10 февруари. За да участва в изборите, той трябва да подаде оставка пред Висшия съдебен съвет още другата седмица. Рискът е дали ВСС ще приеме оставката навреме, за да може той да се регистрира в ЦИК.
Първата среща на комитета за издигането на кандидатурата на председателя на ВКС ще бъде в събота. Регистрацията на Инициативния комитет трябва да се случи до 4 октомври, а ВСС трябва да освободи най-късно до 11 октомври. Крайният срок за регистрацията на кандидата изтича на 12-ти. През последните седем години Панов бе сред основните критици на статуквото в съдебната власт в лицето на управляващите и главния прокурор.
В интервю преди седмица съдия Панов отхвърли слуховете, че може да бъде издигнат за кандидат-президент от "Демократична България", но не беше особено убедителен. "С начина, по който се изразявам, с различното мнение, което отстоявам, не съм убеден, че за която и да е политическа формация съм атрактивен", заяви Панов. Тогава той остро критикува действащия президент Румен Радев за първоначалната му пасивност по темата за съдебната реформа. "Всъщност аз говорех тогава, когато цялата инфраструктура беше в ръцете на едни управляващи. Тогава всички мълчаха. Сега не вярвам, че ще дойде новият месия. Това вече се е случвало многократно", каза Панов.
Съдията припомни, че покрай скандала ЦУМ-гейт държавният глава е казал, че крамолите във ВСС не са дневният ред на България. След като миналото лято прокуратурата нахлу в президентството, Радев стана един от основните противници на Гешев. Президентът призова мафията да бъде изхвърлена от изпълнителната власт и прокуратурата. "Трябва да кажем и няколко думи за споделената роля на президентството. Спомняте ли си "ЦУМ-гейт"? Тогава имаше пълни основания да се търси отговорност на г-н Цацаров като главен прокурор. Тогава той каза: Крамолите във Висшия съдебен съвет не са дневния ред на България. Всъщност, години по-късно се оказа, че дневният ред на ВСС стана и дневен ред на страната с избора на главния прокурор. Не вярвам в месиите, защото преди да вдигнеш юмрука, не съм чул той да е имал някакво изявление, което да е насочено към г-н Цацаров", каза Панов пред бТВ.
Той обясни, че ролята на президента не е да гледа отстрани. “ Всъщност, президентът изживя своя конституционен катарзис, когато преторианската гвардия на Гешев почука на неговата врата и влезе в президентството. И още нещо – бяха се провели дебати за промяна на конституцията, дебати за правомощията на главния прокурор. Докъде стигнаха те? В момента нищо не се е променило", заяви Панов. На въпрос дали изборът на председателите на върховните съдилища и главния прокурор е повлиян от политиците, Панов отговаря: "По-скоро смятам, че управляващите мислят за съдебната система тогава, когато отидат в опозиция. Тогава на тях им трябва независима съдебна система".
