Защо пада избирателната активност? Изморихме ли се от избори след 4 вота за последната година и половина? Заплаха ли е ниската избирателна активност за демокрацията? Как да се върне доверието в изборния процес? В дискусия по тези въпроси, организирана от Бюрото на ЕП, прозвуча и недоумението: след като партиите не правят кампании, как може да се обвиняват гражданите, че не гласуват. Ето някои от споделените мнения:
"С избори до дупка, стигнахме до дупката" - така Радослав Бимбалов, управляващ партньор в рекламна агенция The Smarts, обясни ситуацията, в която сме след рекордно ниската избирателна активност на последните парламентарни избори. Според него, това, на което сме свидетели, е целенасочено подготвяно от много години. "Тази ниска избирателна активност се възпитава от една политическа система, която е свикнала да се възпроизвежда в последните повече от две десетилетия, създавайки някакво усещане за нови спасители, от които после ще трябва да се спасяваме. Ниската избирателна активност абсолютно урежда тази политическа система, защото когато гласуват малко хора, изборите се решават от т.нар. готов електорат. В голямата си част това е електорат, който гласува под строй – дали защото бива изплашен, дали защото бива купен, но този електорат може да гласува под строй и това е огромният проблем на България – проблемът на конформизма. Чрез конформизъм се управлява нашата мила държава", посочи той.
Според Бимбалов, в България от години се формира усещане, че не се гласува и така се поддържа ниското ниво на изборна активност. "И в момента правим това, продължаваме да помагаме на това внушение на конформизма - че българите не гласуваме и по този начин се поддържа ниското ниво на избирателна активност", отбеляза той. По негово мнение, трябва да правим точно обратното: "Трябва да говорим не защо не гласуваме, а как да гласуваме повече. Трябва държавата да започне да работи в тази посока, защото в последните години и това не се прави. Една кампания за избирателна активност, аз поне, не съм видял", заяви той.
Бимбалов изрази и опасения, че с връщането на хартиения вот, ще се върнат и старите практики, свързани с огромен брой недействителни бюлетини, с които може да бъде променен резултата, така и с лесния начин, по който се мотивират определени групи гласоподаватели да продават своя глас. "Не мога да се съглася, че братята роми не могат да боравят с машини. В социалните мрежи те са много добре с техниката", изтъкна той, а по отношение на възрастните хора отбеляза, че си теглят пенсиите от банкомати и че в секциите в малки населени места, където е имало пенсионери, активността не е спаднала драстично.
Присъединявайки се, Цвети Стратиева – Флора, влогър и водещ на телевизионно предаване, коментира: "Беше много преекспонирано, че българите са тъпи и няма да се справят с машините, но дори партии с по-възрастни електорати успяха да оцелеят, а и нито една партия не каза, че ще оспори изборния резултат".
Създателят на проекта "Активни политики" Ивайло Маджаров разказа, че е бил председател на секционна избирателна комисия, където 70% от гласуващите са били възрастни, но били изключително мотивирани и радостни, че могат да гласуват и се справили.
Благослав Михайлов, създател на платформата "Стража" видя основната причина за ниската избирателна активност в прекалената фрагментация на обществото: "Понеже се фрагментира много обществото по няколко разделителни оси, няма една ос по която да има мнозинство и там е основния проблем. Те не могат да си обяснят защо техните съграждани мислят по различен начин. Няма разбиране на чуждата гледна точка".
Той изрази съжаление, че хората гласуват, защото искат някаква промяна, а не за да бъде защитен във властта техния мироглед.
Разсъждавайки защо много хора не желаят да гласуват, той каза, че търсенето на спасител е много характерно за последните 30 години, но вече много хора не вярват, че може да има спасител и вероятно затова се отказват въобще да търсят подобен тип промяна.
"Има хора, които не са се политизирали и за тях да се политизират, означава да изберат страна, но това е рисково, защото която и страна да избереш, все си крив – ако гласуваш за ГЕРБ - значи си "мутра", ако гласуваш за "Демократична България" - си "тротинеткаджия" или "джендър", ако гласуваш за "Възраждане" - си "орк", ако гласуваш за ИТН - си "чалгар" и т.н. , т.е. много хора не искат да се ангажират в тази борба, защото тя вече става много токсична", добави той.
Той е категоричен, че важното е не да съдим гражданина, а да му казваме, че вследствие на неговото действие България ще е малко по-добра, че това е най-важното и затова трябва да гласуваме.
Запис от дискусията "Нерешеният казус на демокрацията: изборна умора" ще бъде публикуван в канала на Бюрото на Европейския парламент в YouTube.
