Седмите предсрочни парламентарни избори за три години са в неделя, 27 октомври, а България е изправена пред вот за новите 240 депутати в 51-ото Народно събрание.
Actualno.com събра всичко важно, което трябва да знаете за предсрочните парламентарни избори и отговорите на най-често задаваните въпроси.
Кои са идеите за промени в изборните правила?
След продължилата политическа криза в 50-ото Народно събрание и невъзможността да се излъчи редовно правителство, в публичното пространство отново се появиха предложения за промяна в избирателната система. Периодично в годините различни предложения се поставят на вниманието на обществения фокус, но нито едно от тях не намира политическа подкрепа и не бива реализирано впоследствие. По този начин се явяваме на седми поредни избори с приблизително същите водещи участници и с приблизително същите правила, но никаква качествена промяна повече или по-малко.
Заради това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов нееднократно рекламира т.нар. гръцка избирателна система, за която сме ви разказвали нееднократно. Този тип изборна аритметика до 2023 г. в южната ни съседка даваше бонус за победителя на изборите - гърците избираха своите 300 депутати в парламента, като партията, която спечели изборите, си осигуряваше допълнително от 20 до 50 допълнителни депутати, в зависимост от броя гласове. Не се присъждат допълнителни гласове, ако първата сила има по-малко от 25% от всички избиратели. Един мандат се добавя за всеки следващ процент над 25, който тя е спечелила. Целта бе да се гарантира мнозинство и стабилно самостоятелно 4-годишно управление.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Ако партията има поне 38%, тя на практика може да управлява и самостоятелно - това се случи през юни 2023 г., когато Кириякос Мицотакис спечели 40.5% от гласовете на гръцките избиратели и получи еднопартийно мнозинство - 158 от общо 300 депутати. Опозицията остана силно разделена между 8 политически сили и деветима независими. Бариерата за представителство в гръцкия парламент е по-ниска от българската - 3%.
Още: Ще донесе ли повече стабилност мажоритарната система?
Гърция също променяше начина, по който се определят депутатите ѝ - преди 2016 г. бонусът за първата партия беше 50 места независимо от собствения ѝ резултат. През 2016 г. премиерът Алексис Ципрас реши да предложи пропорционална система, в която всяка политическа сила получава съответния относителен дял от местата в парламента без служебно допълване за мнозинство. На изборите през май 2023 г. обаче този бонус бе отменен, а за сметка на това се намали възрастта за гласуване и така вече 17-годишните гърци също получиха право на вот.
Как да стане у нас? Предложения
Преди дни в Студио Actualno икономистът и университетски преподавател Йоаким Каламарис заяви, че гръцкият избирателен модел не може да бъде директно приложен в България поради липсата на подходящи условия. Той отбеляза, че в Гърция този модел е довел до стабилни правителства, но в България съществуват сериозни проблеми с купуването на гласове, което пречи на внедряването на подобни системи.
"След като ние въведохме тази политическа система в Гърция, не е имало проблем относно стабилни правителства", коментира Каламарис пред Actualno.com и предупреди, че ако гръцкият модел бъде внедрен без справяне с проблемите на корпоративния и купен вот, това може да доведе до "политическа олигархия или монополизъм, който ще води страната може би 50 години и повече". Още: Може ли гръцката избирателна система да работи у нас? Анализ на Йоаким Каламарис (ВИДЕО)
Освен този тип голяма по същността си изборна реформа, съществуват и още редица възможности за ефективни промени в изборните правила, които ще доведат до качествени и видими промени в резултатите и участниците на вота. Идеите са обсъждани от редица политолози и анализатори през годините, а ето и един неизчерпателен списък с идеи и предложения:
- Конструктивен вот на недоверие: процедура, при която парламентарно мозинство може да гласува недоверие на редовен кабинет, само ако предложи и осигури гласовете за нов редовен кабинет - по този начин не един и два предсрочни парламентарни избора в последните години можеха да бъдат избегнати;
- По-висока изборна бариера: сегашния праг от 4% на практика позволява излъчването на по-фрагментиран парламент и повече на брой политически субекти, отколкото при праг от 8% например, когато парламентарните групи ще са чувствително по-малко;
- По-ниска изборна бариера: съществува и обратният вариант, при който се осигурява максимален достъп на представителство в парламента - такъв е случаят в Нидерландия, където на практика няма изборен праг за влизане в парламента;
- Отпадане на преференциите: при настоящите изборни правила избирателите нямат особени възможности да променят желаните от партийните ръководства листи и подредбата на кандидатите в тях - за да се стигне до преподреждане на поредността в листите посредством преференциално гласуване е необходимо даден кандидат да получи поне 7% от вота за конкретната листа под формата на преференция и за себе си.
За всички останали по-мащабни изборни реформи, като въвеждане на смесена избирателна система или пък изцяло промяна на пропорционалната с мажоритарна система например, би следвало да се изисква конституционно мнозинство, а за още по-сериозните като промяна във формата на държавно управление дори и свикване на Велико народно събрание.
Отговорите на всички важни въпроси за изборите на 27 октомври, четете в статията на Actualno.com ТУК.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
