Анализът е на журналиста Иво Беров. Публикуваме го без редакторска намеса:
Демокрацията си има своите проверени от времето калъпи - отношения, закони, правила и служби /институции/.
Тези калъпи, обаче, може и да не бъдат напълнени със съдържанието, за което са предвидени. В доста африкански страни, например, те се пълнят с племенни табиети. У нас калъпите бяха запълнени с Него. Той успя, по своя си начин, със своите си способности и умения, да ги изпълни със себе си. Така че където и да погледнеш, където и да бръкнеш, все на него се натъкваш. В парламента, разбира се, е той и само той, други няма. Приемат си другите някакъв там закон, искат да подпишат конвенция, той им тегли един телефон / между свои и една майна/ и те приемат друг закон и не подписват конвенцията. И пак между свои съвсем откровено нарича председателката на парламента си "Прекрасна Кърджалийска Представителка". И тя не се сърди, даже му се радва. Защото и тя е негова. Барабар с парламента. Бръкнеш в Прокуратурата - и там той, само че с друго име. И с каскет. Другото име се старае да му угоди и му прави всякакви услуги, предимно мечешки. Кой каквото си направи никой друг не може "сам си го избра". В изпълнителната власт - пак той и никой друг. Назначава си министрите по кръстовищата, уволнява ги по пладне. Казва, че е няма нищо лошо в това да ги подслушва, даже е добре за управлението Му, те мълчат и клюмат с глави. А един даже му целуна ръка /или беше зам.министър/. Е, има и две изключения. И медиите, и те негови - пак с едно-две изключения. Отглеждя си в тях мисирки, мисирките му пипат мускулите. Да не говорим за НАП, ДАНС, КОНПИ и другите подобни, които се нахвърлят върху враговете му като обучени верни псета. И той може да ги насъска срещу срещу когото си поще. И по-надолу - във всякаквите разни държавни агенции и служби-пак той.
Това обаче, не се харесва на Другия. Другият заявява, че ще го изчегърта. Но понеже му липсва, образование, познания, опит и разум, или както думат по нашенско "акъл за тая работа" , и понеже се е скрил от действителността в собственото си шоуменско гето, понеже се е разпищолил в неимоверно раздутото си ЕГО, не чегърта съперника си, а чегърта обичаите и калъпите на демокрацията. А също и възможните си съмишленици чегърта. Чегърта, раздърпва, разплита и разнищва. Упорито, последователно и старателно го прави. Без да обръща внимание на никакви възражения и забележки. Не че не го правеше и в предаването си, но там това изглеждаше като шега, като шоу и зрелище, така, че някои хора /включително аз, но така също и един бивш премиер/ си позволиха да изразят плахата надежда, че след спечелването на изборите ще му дойде и акълът в главата, заедно с отговорностите. Но нъцки. Надежда всяка тука оставете, дори и плаха. Дойде му акълът в главата, не намери нищо и си отиде. А че не бива човек да му се надява, можеше да се разбере още от прословутия му референдум. Имаше там питане за пряк избор на главен прокурор, което значи народът да си избере оня, който вика заедно с тълпата "разпни го", приемайки разните му там закони като ненужна пречка пред справедловистта. И пряк избор на местни полицейски началници, което значи народът да си избере биячи като кмета Ценко Чоков. С намален брой депутати и свеждане на субсидиите им до един лев, което значи парламентът бързо-бързо да затопурка към пазара за продажба на закони и законопроекти. С мажоритарната избирателна система, което, при условие, че не сме правова държава, си е почти пряко предаване на властта в ръцете на олигархията и мафията. И всякакви едни такива.
Сега пък следва отказ от всякакви смислени и разумни политически действия. Да състави коалиционно правителство заедно с партиите на промяната - най-естественот нещо. Обаче йок. Тове е под величието му. Никакви коалиции, коалицията е мръсна дума. Сякаш не хората правят съюзите, а съюзите правят хората. Подписване на обща програма за управление - най-естественото нещо. Пак не. И то под Трифоновското величие. Той е дал дума и край. Той. Не кой да е. Той. Няма нужда от никакви подписи. Да се дадат министерства на съзюнитците - най-естественото нещо. Но не. Под величието Му. Откъде накъде. Той нищо на никого на дава. Да се допита до възможните съмишленици за избора на премиер - да предложи примерно, пет-шест имена, да се потърси най-доброто решение - ка щяло. Той ще назначава. И ако другите не са съгласни с него, да си поемат отговорността. Той не носи отговорност, защото е велик. Добре, тия другите, обикновените и никак великите не са съгласни с нелепите му мераклии за премиери. Те да си поемат отговорността. Той не. Ако му препоръчат някого за премиер отговорът е :" Алоу кой си ти да ми предлагаш, бе предлагач ! "
И когато Борисов отново тръгне към властта виновни ще са, разбира се, другите. Всички други, но не и той. Той не може да бъде виновен за нищо, защото е той. Величавост, която обаче въобще никак не му пречи да се смъкне на равнището на махленска клюкарка. Защо да не предаде кой каво бил казал, когато са си говорили някъде насаме. Отиваш в кръчмата и разтегляш пред цялата махала за какво сте се карали в кухнята. Как ти си бил благороден и прав, а другите - долни и криви. Откровеност на величието, рийшли, другите са лицемерци.
ÃÂ И при всички тези личностни особености, политическите обяснение няма как да не бъдат изместени с психологически и психопатологически дори. Защото цялото това държане, цялата тази надменност и високомерие, цялата тази нахаканост на самовлюбен недорасляк, всички тези болезнени странности са признак на прекалано проточил се във времето политически пубертет. / Пък дали е политически и дали е само пубертет ?.../ Възрастни вече момченца, които все още жаждат да се утвърдят, да се изявят, да докажат на себе си и най - вече на околните, че са пораснали, че вече са големи и следователно целият околен свят трябва да се съобразява с тях вече. И дори възлюбленият им уж суверен. И той да им се съобразява. Защото суверенът им казва " искам коалиция", те го изнудват : " не, не си прав, а помисли си и пак кажи, щото иначе..."
Иначе какво ? Ще се върне Бойко Борисово ли?
Ами да се връща.
Като не ги бива, като не са мал, като не стават за тая работа, като не знаят какво правят, като чегъртат демокрацията и газят през правилата, да се връща другият. Не може цялата държава да се тресе в несигурност заради особеностите на един политически недорасляк.
Пък всъщност те са си лика прилика - само дето накрая може да излезе, че Бойко Борисов е по-добрият Слави Трифонов, а Слави Трифонов е по-лошият Бойко Борисов.
Защото - да, Бойко Борисов управлява от джипката, а Трифонов от телевизора, ама пък Бойко барем от време навреме поне се мярка из парламента, колкото да не е без хич, колкото така да се каже, от кумова срама, или пък за пунта Мара, ама се мярка все пак, докато Трифонов се изтяга в телевизоинния си сарай и не благоволява излезе извън формата на диванните си едикти и фермани. Вероятно му се ще да управлява с укази, ако въобще му се ще да управлява, а не да мрънка обидено и да гледа мрачно.
Бойко Борисов псува грозно и говори гадости, не не го прави пред хората /е, изпусна се веднъж без да иска/, не го прави в свещената зала на Народното Събрани, не го прави по време на министерските си съвети, а само в домашна подпийнала обстановка.
Докато Славитрифоновците правят същото където им падне, когато им падне и както им падне, защото са велики, защото не искат да лицемерничат и защото не им пука. Бойко Борисов дава редовно пресконференции, вярно, пред всякакви мисирки, но и пред истински журналисти, докато великият Трифонов благоволява да снизходи да се изкаже само пред свои лични почитатели и избраници. Които нарича "мили приятели" с привкуса и салтанатите на наръгани в боба чушки.
Бойко Борисов и някои от враговете си съумява привлече за съюзници, Трифонов и от съюзниците си съумява някак да направи врагове. Бойко Борисов е издрънкал много глупости, но никога досега не е наричал "предатели" политически водачи. Нито съперници си, нито съюзници си.
Слави Трифонов е издрънкал много глупости, но нарече "предатели" точно тези, които с които би могъл в последствие да сключва управленчески съюзи. Единственото му предимство е, че досега сякаш не е участвал в корупционни завери. Което не оправдава белите, които сътвори и чегъртането по демокрацията.
Пък и е чудно защо Трифонов и Борисов се сдърляха, като толкова си приличат. И в личния си живот, и в обществените си изяви, и в политическите си похвати, и в медийните си чалъми. Те всъщност биха били чудесна двойка. Пък и нали вече бяха. И за какво толкова се сдърляха ? Заради накяква си там градинка, дето Борисов не му дал та да построи нещо си и не кандисал Слави да му реди половината от депутатите. И тук вече мощно се приплъзва едно плахо подозренийце /знам, знам, малко оксиморонско звучи/. Абе да не са се наговорили нещо двамцата. Слави да омаломощи и да унищожи недоволството с нелепите си действия, та накрая пак да си се вземат с Бойко като някога. Нали Слави бил казал, че следващият парламент трябва да избере правителство "на всяка цена" /Видях само началото на фундаментално-историческото му интервю, то такава скука не се гледа/. "На всяка цена" . Значи може и с цената на управленски сговор с Бойко. И с Доган също. Като не става с другите, тогава пък с тях. Та да си редят заедно министрите "половината твои, половината мои". Дали пък това не е цената ? " Предположения, измишльтини и небивалици" - ще кажете. Ама то по нашенски биват и небивалиците, нали...А това което най-бива да стане е ИТН / И Така Наречените/ да се сведат до малка креслива партийка, която отвреме на време да казва онова, което другите политици от страх, от предпазливост, от чувство за мярка, или от възпитание не смеят да кажат.
