Иван Ченчев е кандидат за народен представител от листата на "БСП Лява България" в 24-и МИР в София. 38-годишният бивш депутат от 42-ото Народно събрание е под №6. Той е едно от свежите лица в партията на социалистите, които са призвани да извадят БСП от тежката ситуация, в която се намира. Перспективен и честен, Иван Ченчев е сочен за едно от лицата на Партията в близкото бъдеще. Дни преди изборите, той говори за възгледите си в политиката и принципите в живота специално за Actualno.com.
- Г-н Ченчев, как стигнахте до политиката?
- Стана бързо за хората около мен. Но най-близките ми знаеха, че това е последователна работа в тази насока. През цялото време, докато бях в ЦСКА аз си членувах в социалистическата партия, в структурите, взимах дейно участие на квартално, районно и градско ниво. Беше си целенасочена работа, най-вече продиктувана от факта, че живях в чужбина за една година. Много съм пътувал, но за първи път се задържах за по-дълго в Канада. Смея да твърдя, че това ми преобърна живота, възгледите, всичко. Защото видях реален социализъм. Работещ социализъм, от който всички са доволни. И някои неща, за които не са необходими модерните думи. Аз, например, ненавиждам думата "проект" във всяко отношение. Ако нещо тръгнеш да правиш, проектът е докато то стартира, след това престава да бъде проект.
- Работещият социализъм не е утопия, така ли?
- Не искам да пренеса тук реалния социализъм. Искам да пренеса, да кажем, много неща от социалната сфера. От този сектор, който в България вече е жизнено необходим на хората. Имам дори готови програми. Но нека да се върнем на думата "проект". Няма да са необходими проекти. Ще са необходими системи. Което означава, че няма да са необходими и толкова много пари. Възможно е, видял съм го с очите си и зная, че е така. Не обичам и думата депутат. Най-добре си е народен представител. Защото много хора май не си дават сметка, че са народни представители...
- Тази дума изглежда вече е изпразнена от съдържание.
- Зависи кой как го приема. Тук вече опираме до семейна среда, възпитание, един куп неща. Аз съм, да кажем, млад човек, който се хвърли с хъс, с желание и енергия.
- Но не стигна времето.
- Не, защо? Стигна. Все пак направихме доста неща. А и не съм се родил народен представител.
- Беше голям шанс за доказване...
- Аз бях малко над три месеца в парламента. Имаше поне 7 депутати, които влязоха в парламента след мен, включително четирима от ГЕРБ, ако не ме лъже паметта. Да, и един ден да остава до разпускането с указ на президента на дадено Народно събрание, всеки трябва да приеме. Това е народен представител в Република България! Там трябва да се лъска имидж, да се възвръща доверие, което е най-трудно. И въобще не говоря тук за партии. Говоря за конкретната позиция, за длъжността, функциите и най-вече за обществената роля, която има такъв човек. И ме потресе това как сега хората ще отидат да гласуват за едни други хора, на които им хрумва да не влизат в парламента. Което означава, че просто те не ходят на работа. А са избрани, за да ходят. После ще ми кажат, че били опозиция...
- Някои влизаха, но много бързо излизаха.
- Всъщност, същинската работа на всеки народен представител е в ресорната му комисия. Във всяка ресорна комисия опозицията беше много дейна, бламираше всичко. Почти нямаше конструктивно предложение, което да не е спряно. Защото знаете, че в една комисия има представители на всички парламентарно представени партии. След това, когато влязат в пленарна зала на важните заседания, първото нещо, което искаха е да бъдат включени камерите на националната телевизия. И после стават и си отиват. Правят го пред камерите, за да ги видят всички. Това им беше формата на протест. И, всъщност, това, което искаме да бъде направено дори конструктивните предложения, на които са и съвносители, те ги бламират в ресорните комисии. Ето това е абсурдно! Всичко е показно! А трябва да работим за хората...
- Всяка нова власт започва най-напред с уволнения на административния персонал, защо?
- На пук на всички твърдения БСП и кабинетът "Орешарски" не направиха чистки. Така говореше опозицията, защото й изнасяше. Но това е човешкият фактор. Явно той е незаобиколим. Да, субективно е и не функционира. Но не можем да избягаме от човешкия фактор. На една от срещите с избиратели по време на тази кампания чух да си говорят за „човешкия фактор”. И един отруден гласоподавател много ясно го каза: "Как ще избегнем човешкия фактор? Нали някой трябва да гласува за теб".
- Качествен ли е човешкият материал у нас?
- Качествен е. Знаете като народ кои сме на този континент и от кога сме. Нещо, което трябва всички да уважават и на което, трябва да наблягаме. Ние сме един от най-мъдрите народи. Тук вече изобщо не става въпрос за човешки материал. Може би ежедневието принуждава хората да разсъждават по особен начин.
- И всяка партия, когато дойде на власт, започва да прави реформи.
- И всеки казва, че предишната реформа е неработеща. А трябва приемственост. За всички еднакво важно е да сме добре. И не са виновни хората, че искат това. Виновна е системата. Гласували са, защото са се надявали и са спрели да гласуват, защото са спрели да се надяват. Трябва да си говорим абсолютно откровено с хората. Чух политически обещания сега, които звучат, меко казано, смехотворно. И са напълно достатъчни, когато ги чуеш, да престанеш да наричаш този човек политик. Няма как да обещаваш безплатна детска градина. Първо - това не е въпрос на парламентарни избори, а на местни. Второ - едва ли може да зависи нещо от един депутат в тази област. Един депутат трябва да бъде диалогичен, широко скроен, иновативен. Всичките сме народни представители и когато седнем на масата в ресорната комисия да говорим за бъдещето, трябва да мислим само то да бъде добро. А какво се получава - всеки е против другия. Аз смятам, че не трябва да се пазиш от това да говориш с представители на други партии. Напротив, трябва да го правиш. Защото като направим една работна група с ГЕРБ и изработим добър закон, какво по-хубаво от това? Ето ти една свършена работа.
- Толкова ли е страшно да подкрепиш мнение на човек от опозицията или друга партия?
- Разбира се, че не е страшно! Знаете ли, проблемите стават само тогава, когато се включат камерите на националната телевизия в залата. През останалото време не е така. Усетил съм го на гърба си.
- Трябва ли да има промени в конституцията?
- Опасно е да се правят промени в конституцията. Това е като във всяка сфера на живота – ако един човек е притеснен от нещо, решението, което ще вземе, дали ще е адекватно? Може за момента да е, но в дългосрочен план дали няма да изглежда паническо? Затова отговорността е много тежка. Сегашната си платформа "БСП Лява България" очерта много ясно 12-те червени линии, от които няма да мръднем и на йота. Това са позиции, коментирани и съгласувани с хората. Ще се съобразим с гражданите и няма да отстъпим от поетите ангажименти. Лично аз благодаря на всички в партията за доверието.
