Служебното правителство оттегли от обществено обсъждане скандалния законопроект за промени в Закона за защита на класифицираната информация, който предвиждаше нови сериозни правомощия за ДАНС, включително възможност за свалянето на неудобни кметове. Законопроектът бе окачествен от експерти като тежко мракобесие. След като проектът бе публикуван за обществено обсъждане на 2 януари със срок за консултации до началото на февруари и предизвика коментари и възмущение, в петък вечер текстът е бил свален от правителствения портал за обществени консултации, съобщава "Капитал".
Докладът към предложените текстове бе подписан от премиера Димитър Главчев, а от проекта ставаше ясно, че законът е изготвен от ДАНС. По същество промените предвиждаха нови сериозни правомощия на агенцията, включително възможност да задейства процедура по предсрочно прекратяване на кметски мандати заради отказ на достъп до класифицирана информация, право да налага конфискации на вещи, с които е извършено административно нарушение, възможност за вечно засекретяване на информация до момента на унищожаването й, без обществото да има възможност да се запознае с нея и др. На практика този текст овластяваше агенцията с изключителни правомощия отвъд съдебния контрол.
Още: Шенген не работи изцяло: Главчев видя проблеми на границата при Русе и нареди действия
Мракобесие или нужни реформи?
Именно предложението ДАНС да може да сваля избрани кметове бе определяно като една от най-скандалните идеи за нови правомощия. В заключителните разпоредби на проекта се предвиждаше промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация, според което пълномощията на избран кмет се прекратяват "при неподаване на документи за проучване за надеждност в двумесечен срок от встъпването в длъжност, при отказ за издаване или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация". По закон сега кметовете са задължени да подадат документи за проучване за надеждност, но ако не го направят, подлежат само на административно наказание. В мотивите в доклада към закона, които вече не могат да се прочетат, се обяснява, че понеже кметовете работели с класифицирана информация, трябвало да бъдат отстранени, ако не поискат проверка за надеждност или не получат достъп.
Шефът на ДАНС Пламен Тончев. Снимка: БГНЕС
Същевременно, законопроектът предлага да отпадне проверката за надеждност за вицепрезидента. Друго предложение е създаване на възможност за защита на класифицирана информация до отпадане на основанията за нейната защита и премахване на максималния срок на защита. Сега максималният срок за засекретяване е 30 години, след което информацията трябва да стане достъпна. Но ако допустимият срок на засекретяване отпадне, това означава, че властите на практика ще могат да засекретяват информация завинаги с аргумент, че не е отпаднало основанието за защита - т.нар. "вечна тайна".
Още: Кабинетът "Главчев" с пълен отчет за работата си през миналата година (ВИДЕО)
Засега няма никакво обяснение как и по каква причина се е появил изключително странният законопроект. През 2019 г. бе направен предходен опит да бъдат внесени много подобни текстове - за вечна тайна, увеличаване на сроковете, унищожаване на документи, преди да са станали достъпни по ЗДОИ и др., припомня адв. Александър Кашъмов пред "Капитал". Той смята, че независимо от свалянето на закона, трябва да стане публично известно как се е появил той.
Междувременно, появиха се и първите политически реакции относно законопроекта. В събота лидерът на ДСБ Атанас Атанасов поиска оставката на ръководството на ДАНС заради опита за използването на агенцията за политически цели и административен произвол с изготвянето на този проект. Атанасов припомни, че реформата на службите за сигурност е акцент в предлаганото споразумение за управление на страната.
