„Медийните измекяри още са в шок от триумфа на Корнелия Нинова и трескаво търсят под вола теле“.
Заключението е на журналиста Георги Атанасов във вестник „Минаха години“.
Темата за обществената хигиена и за моралните стандарти на нашенските медии и културтрегери поставя в изданието Атанасов, според когото хората, претендиращи за „лидери на мнение“ - „инсайдери“ и „инфлуенсъри“, както сега е модерно да се наричат според лексиката на „идиотския новоговор“, формират масови представи, нагласи и оценки и затова не е все едно кой какво говори от екрана, в ефира или по печатните страници.
„Оковани за хранилката“ нарича журналистът казионните „интелектуалци“ от различни поколения, направления и отклонения, които „въртят сучат, носят вода от девет кладенци и три магистрали само и само да обслужат Началника от ГЕРБ и неговата еднолична Власт“.
В наблюдението си Атанасов е описателен: „В отбора на папагалите влизат най-различни екземпляри – бивши естрадни соцзвезди, спечелили милиони (по сегашни цени) от „лошия комунизъм“, хленчещи за пенсии без да са плащали осигуровки, христоматийни ренегати ала Близнашки, „десни експерти“ като специалиста по финансово-напоителни системи Харизанов и „политолога“ със средния пръст Стойчо, футболни босове по „обществени поръчки“, неграмотни ритнитопковци, ММА-лумпени и т.н. А особено място в този резерват заемат медийните „мисирки“ и „тулупи“, строени пред амбразурата на бункера Му“.
Журналистът коментира, че след като в продължение на седмици „окованите на хранилката“ чрез всички възможни номера от репертоара на Гьобелс са пробвали да компрометират опозицията, напоследък „преторианците“ стриктно следвали „директивите на Вожда“ за омаловажаване на протеста чрез премълчаване.
„Сигурен съм, че мислещата аудитория на е забелязала как бяха затъмнени в ефира на „големите телевизии“ огромните граждански изяви в София на 10 и 22 септември. А първото народно въстание на 2 септември бе отразено през фокуса на управляващите с акцент върху сблъсъците, провокирани от специално мобилизираните футболни екстремисти от печално известната синя фракция „София запад“, замесена във всяка батална сцена на жълтите павета и винаги в полза на ГЕРБ…
Ето как излиза, че ни баламосват с „плурализъм“ по тарифа. Разбирай, че „сериозните медии“ премълчават или преиначават протеста срещу заплащане от Властта. Впрочем, това е номер стар като света под припева на циничната сентенция, гласяща, че този който плаща поръчва музиката. Е, това ли е демократична, евро-атлантическа България?“, пита Атанасов.
Моралната мизерия на родния медиен пейзаж няма да е достатъчно ясна, ако не се концентрираме и върху реакциите след съкрушителната победа на Корнелия Нинова на вътрешнопартийния вот за лидер на БСП, категоричен е дългогодишният журналист.
„И в този случай, подобно на протестите, „мисирките“ и „тулупите“ на шофьора на джипката преминаха от активната фаза на пропаганда и агитация за малоумни през ступор, за да стигнат до последния етап на професионалната и моралната деградация. Тоест, в ролята на първосигнални ретранслатори на спуснати „опорни точки“, подчертава Георги Атанасов в анализа си и допълва: „Хубаво, за това им плащат. Плюха по Нинова, ухажваха Гергов, абонирания полит-лузър Станишев, веселяка Миков и цялата опозиция на опозицията в Столетницата, но им липсва морален екзистенц-минимум, за да признаят победата и поражението. А дори най-простоватите спортисти намират сили да стиснат ръката на победителя след жестока битка на терена…“.
Безсилието и липсата на достойнство в тези среди на БСП Атанасов посочва така: „Не, не и не! Най-напред мълчаха като попарени три-четири дни след триумфа на Нинова, а после подеха старата песен на нов глас. Най-старата партия била разделена при над 80 процента гласове за Корнелия и активност от близо 70 % ?! Как така БСП е разделена, след като новият стар лидер се ползва с огромна подкрепа и като резултати, и като отношение на редовите членове и получава шест пъти повече бюлетини от втория в класирането?!“.
Както обикновено колоритен в изказа си, Георги Атанасов не пропуска да допусне: „Очевидно медийните измекяри още се намират в тежък шок и затова търсят под вола теле, за да си заработят „мазнинката“ на яслата. Вземете само двата някогашни всекидневни печатни мастодонта, сринали се до най-ниската тиражна точка, мъртви без животоспасяващите подаяния на Властта под формата на реклами и платени съобщения от министерства, агенции, общини и държавни структури. За всеки човек с два грама мозък в тиквата е ясно защо тези придворни плюят Нинова и лобират за Свинаря, Веселяка и застъпника на Истанбулската конвенция. Просто и ясно като две и две четири – Корнелия е опасна за Бойко Борисов, а Гергов, Миков, Станишев и сие са идеалните „опоненти“ на Пожарникаря, които не могат да спечелят избори и за домсъвет…“.
Журналистът не пропуска и да попита: „И още – защо „сериозните“ не погледнат в огледалото на процентите, за да видят, че техният любим Началник управлява словом и цифром с около 17 на сто от имащите право на глас?! Без да броим фалшификациите, манипулациите, невалидните бюлетини и мъртвите души. А ще се сетят ли някога да ни обяснят дали в ГЕРБ изобщо има смисъл от общопартиен вот за лидер по примера на БСП? Пардон, това е излишно, тъй като едноличната фирма на ББ е всичко друго, но не и нормална политическа партия…“.
Наблюдателят на процесите у нас добавя и че като ставаа дума за моралната хигиена на медийната и обществената среда у нас няма как да подмине и „интелектуалните фашизоиди“, които „изпълзяват като хлебарки покрай всяка дата, натоварена с История“. Ето как ги описва той: „Най-пресният пример в тази насока е гадната публикация на „литературния историк“ Росен Тахов по повод „септемврийските въстания“ у нас. Оставям настрана злобните квалификации за достойните българи, протестиращи вече два месеца и половина по площади и улици срещу режима на ББ. Според автора на пасквила в някогашния профсъюзен вестник Септемврийското въстание през 1923 г. не е нищо повече от метеж на терористи, конекрадци и криминални елементи, инспириран от Москва?! А отправната, опорна точка, характерна за всички подобни „анализатори“, е … легитимната династия на Кобургите и правителството на Кръволока Александър Цанков, дошло на власт след преврата на 9 юни 1923-та…“.
Ето как още се възмущава Георги Атанасов и определя написаното от Росен Тахов: „Перфидният цинизъм на автора, който като един средностатистически верноподаник на Олигархията очевидно няма нищо общо с характерните за истинските интелектуалци ценности на демокрацията, стига дотам, че той калкулира жертвите на белия терор на 5000, вместо 30 000, както някога някой „агитатор“ бил написал?! Само че конюнктурната му „памет“ пропуска да напомни за Вартоломеевите нощи в Дирекцията на полицията в периода 1923-1925, когато режимът, който не бил фашистки (?!), изтребва с методите на средновековната Инквизиция цвета на българската интелигенция и култура, изповядващ левите идеи…Впрочем перформансът на г-н Тахов не е новина. В подобен тон неведнъж са се изказвали литературни недоразумения от породата на душманите Вапцарови – неосъщественият критик Марин Георгиев и соц-лирикът на хранилка при всяка власт Спас Гърневски. Плюс някаква нелепа „филоложка“ с адрес в Холандия, неречена Даниела Горчева, за която геният от Банско е терорист?! Вероятно госпожата смята същото и за Гео Милев, изпепелен в пещите на „легитимната българска власт“, която според Тахов сменила с военен преврат „тоталитарния режим“ на Александър Стамболийски. Така значи, на 9 юни 1923 г. превратът е о’кей, но на 9 септември 1944-та е апокалипсис, защото отнема властта на „богоизбраните“ и техните садисти ала Кръволока, Иван Вълков, Кочо Стоянов…
По логическата верига на такива като Тахов, Гърневски, Георгиев, Горчева… неизбежно ще стигнем и до адвокатска защита на ЗЗД (Закон за защита на държавата), според който „легитимно“ се режат глава на бойци от антифашистката Съпротива, убиват се деца, жени и старци, палят се къщи, а евреите се номерират с жълти звезди на гърдите. В името на Кобургите, неизбирани от никого, но натрапени на трона в София.
И тъй като следващата спирка на манипулацията, естествено, ще бъде Народният съд, изпреварвам музата на интелектуалните фашизоиди, за да ги питам как така, след като не е имало фашизъм в България, правителството на Богдан Филов присъединява страната към Третия райх и обявява война на … САЩ и Великобритания, струваща хиляди невинни жертви на англо-американските бомбардировки? И още – защо западните съюзници от Лондон и Вашингтон единодушно подкрепят трибунала срещу сателитите на Хитлер, а България спасява „ярешката кожа“ на своята география благодарение на „терористите, конекрадците и шумкарите“, които с кръвта си измиват позора от съглашението с нацистка Германия?“
