Разгорещен дебат по външнополитически теми, но и по въпросите на младите хора сблъска визиите на кандидати за Европейския парламент.
Дебатът с участието на водещите представители на партиите бе част от четвъртото издание на "Лигата на младите гласоподаватели", която изправи кандидатите за евродепутати очи в очи с младите хора в директна битка за техния глас.
Мащабната кампания се организира отново от Националния младежки форум (НМФ), Студентска асоциация за изследване на международните отношения (САИМО) и Студентски клуб на политолога (СКП), а мотото на инициативата тази година е: "Решаваш, гласуваш, въздействаш". Събитието се проведе със специалната подкрепа на Софийски форум за сигурност.
Участие в дебата взеха Веселин Киров (Възраждане), Стефан Тафров (ПП-ДБ), Андрей Ковачев (ГЕРБ-СДС) и Гергана Алексова (БСП за България).
Темите, обсъдени по време на дебата, включваха програмата "Еразъм+", образованието на младите хора, възможностите за задържане на младите таланти в България или тяхното завръщане след обучение в чужбина, платените стажове, данъчните облекчения за младите хора и манифестът “В ритъма на гражданското общество”. Водещи в дискусията бяха въпросите, поставени директно от младите гласоподаватели, които активно участваха в дебата.
Всички участници бяха единодушни, че е необходимо по-тясно сътрудничество с младите хора и интегриране на техните гледни точки във всички политически решения.
Посланията
"Не трябва да се правят политики за младите, а с младите", посочи кандидатът за нов мандат в ЕП Андрей Ковачев от ГЕРБ-СДС. Той отбеляза, че в манифеста на ЕНП е включена защита на децата, важен е и въпросът за връщането на кадрите, което може да стане чрез натрупване на „мозъци“. Това предполага да бъдат създадени възможности младите хора да останат по родните си места чрез засилване на политиките по иновации, създаване на перспективи за кариерно развитие, обясни кандидатът за ЕП. Няма опасност от намаляване на средства по „Еразъм +“ за сметка на други политики на ЕС, увери Ковачев в отговор на въпрос. След 2027 г. ще искаме тройно увеличение на средствата по програмата, добави той.
"Ще се боря в програмата „Еразъм+“ в новия бюджетен цикъл, да има допълнителни средства, които да са за младежи и от гимназиалните класове, както и за такива, които не учат, но работят и са от онеправдани социални групи". Такъв ангажимент пое кандидатът за евродепутат от ПП-ДБ Стефан Тафров, ако стане член на Европейския парламент. Той се обяви и за създаване на европейски ваучер за култура на младия човек, който да осигурява достъп на младежите, навършили 18 години, да имат достъп до музеите, театрите в целия ЕС.
Още: Европейски избори 2024: Кои са кандидатите за властта? Всички въпроси и отговори (СНИМКИ и ВИДЕО)
"Приоритет трябва да бъде връщането на близо трите милиона българи, разпръснати по света, а не инвестицията в чужди работници", каза Веселин Киров от "Възраждане". Той отбеляза, че има недостиг на работна ръка в строителството, в науката, в здравеопазването, в инженерството. Според Киров това, което може да се направи, е да се вдигнат минималните възнаграждения в тези браншове, да се освободят от данъци младите кадри до 26-28 г. и да има по-ниски кредитни ставки за млади семейства. Той посочи, че трябва да се помисли и за една обща минимална работна заплата в Европейския съюз (ЕС).
"Ще работим за разширяване на програмата „Еразъм+“, за платени стажове за студенти и за възможност за безплатно образование на европейско ниво", заяви кандидатът за евродепутат от „БСП за България“ Гергана Алексова. Тя отбеляза, че освобождаването на младите хора до 26 г. от данъци е предложение на БСП от повече от 12 години, както и идеята за културен чек. Кандидатът за евродепутат каза също, че „Еразъм+“ трябва да се разшири до младежите от горен гимназиален курс. Трябва по-тясно да се работи с младите хора, да има по-чести срещи и всяка една политика да бъде пречупвана и през погледа на младите хора, смята още тя.
Още: Колко от младите българи ще гласуват на евровота, според Евробарометър
И тази година "Лигата" създаде платформа за младите хора, където в пряк диалог задаваха своите въпроси към кандидатите за български и европейски депутати. Припомняме, че за първи път по повод националните и европейските избори на 9 юни "Лигата на младите гласоподаватели" организира общо пет предизборни дебата в цялата страна.
Още: Нови избори - нови надежди за младите хора: Кога ще се обособи Министерство на младежта?
