Какъв държавен глава е Румен Радев? Надпартиен, опозиционер, патриот, носител на промяна, любимец на народа? Анализаторът Даниел Смилов прави равносметка след двете години на Радев на президентския пост в материал за Deutsche Welle.
Още: ДСБ започва подготовка за президентските избори през 2026 г.
Още: Георг Георгиев се срещна с израелския си колега на Мюнхенската конференция
Президентът Румен Радев завърши втората година от своя мандат в момент, в който България влиза в поредната предизборна кампания. Радев бе избран с подкрепата на БСП и в политически план те са очевиден тандем. В този смисъл неговото представяне оказва влияние и върху електоралните шансове на левицата. От тази гледна точка оценката на свършеното от президента хвърля светлина и върху общото разположение на политическите сили в страната. Накратко: помага или пречи на БСП на Румен Радев в желанието ѝ да измести ГЕРБ като първа политическа сила?
Радев и рейтингът
През последните две години президентът се наложи като българския политик с най-висок рейтинг. Въпреки отчетения спад в края на миналата година, неговият рейтинг си остава значително по-висок от този на премиера. Което не е необичайно - президентската институция е сравнително отдалечена от всекидневната политика, а това автоматично “извисява” одобрението за нейния титуляр. Това може да се промени само при наличието на злонамерена черна кампания от таблоидната преса, с каквато се сблъска президентът Плевнелиев заради подкрепата си за протестите от 2013 година. Радев не е бил обект на такава кампания, макар че проправителствените жълто-кафяви медии от време на време пускат единични изстрели срещу него.
Още: Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов отиват на балотаж за председател на БСП
Още: Делегатите на Конгреса на БСП гласуват за председател и национални органи на партията
Същевременно високият президентски рейтинг не се прелива към БСП. От доста време левицата “буксува” на няколко процента след ГЕРБ, въпреки очевидното управленско износване и поредицата от скандали, които произведе коалицията на Борисов с т.нар. “Патриоти”.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
С други думи: рейтингите показват, че в обществото се е натрупало желание за промяна, което обаче не се трансформира в копнеж по левицата.
Надпартийност?
По конституция президентската институция трябва да бъде отдалечена от тесните партийни съображения. Това е едно от изискванията на основния ни закон, което никога не се е спазвало, а и няма как да се спазва. Президентите винаги са действали в полза на един или друг политически лагер, а Първанов дори опита да направи собствена партия. Но тъй като са институционално самостойни играчи, по правило между президентите и политическите партии, които са ги издигнали, се натрупват и напрежения. В случая с Желев те дори доведоха до сериозен разрив.
Още: Рая Назарян: Представянето на бюджета е въпрос на дни
Още: Заради скъпите храни: Росен Желязков свиква правителството
Радев засега е по-скоро в двугодишен меден месец с БСП. Вярно, искри прехвърчат, а президентът дори изрази известно разочарование от невестата си, отказвайки да подкрепи искането на левицата за предсрочни избори. Тази малка изневяра обаче е в рамките на приличието. Нищо, че заради нея някои веднага заподозряха Радев в намерения за сформиране на президентска партия и трайно разтрогване на брачния съюз. Но това са махленски приказки или най-много интимни фантазми на президента, които не са изкристализирали в конкретна програма за действие.
Радев - опозиционерът
През тези две години, откакто е на президентския пост, Радев се превърна в основен опонент на ГЕРБ и в рупор на опозицията. 12-те наложени вета върху законодателството бяха част от тази опозиционност. Впрочем, повечето от тях имаха сериозни основания, както в случая с ветото върху опита на парламента да опрости задължения на Домусчиев.
По-важната страна на конфронтацията с управляващите е медийната. Спарингът между Радев и Борисов, който често е заместван на ринга от Цветанов, стана обичайна публична атракция. И тъй като е удобен и за двете страни, този спаринг получава огромно медийно внимание. Радев трупа рейтинг, а ГЕРБ поставят Корнелия Нинова във второстепенна позиция. Карайки се основно с Радев, те хитро отнемат вятър от платната на БСП-ръководството, което се оказва в положение да подвиква отстрани, да носи вода и да вее с хавлия на президента между два рунда.
Радев и борбата срещу корупцията
Радев дойде на власт отчасти със заявката за по-сериозна борба срещу корупцията. В началото на мандата си той реторично поддържаше тази линия. Дори се стигна до въпрос за Делян Пеевски, отправен към Бойко Борисов. Така и не се разбра обаче какво е точно съдържанието на този въпрос. А може би Радев просто набираше смелост да произнесе дадено име. Произнесе го, но за повече нямаше сили.
Радев и промяната
Радев убедително говореше, че България има нужда не от обикновено опресняване на персоните, а от по-цялостна промяна на модела. След две години може да се каже, че президентът не носи потенциал за такава промяна. Заедно с него социалистите може и да успеят да изместят ГЕРБ и да се доберат до заветната коалиция с ДПС. Но в крайна сметка това ще е повторение на схемата “Орешарски”. А този филм вече сме го гледали.
Радев не е отворил и дума за аферата “КТБ”, нито пък е критикувал опасното срастване между бизнес, медии и политика. Инструментализацията на прокуратурата за политически цели също не е била обект на критика от страна на президента, макар че с ексцесите около Йончева това може и да се промени. Тоест, Радев не е забелязал, че България прилича на пленена държава. Дори изглежда съгласен с основните елементи от сегашния модел на управление и просто се надява да смени титуляра.
Радев и патриотизацията
Радев би трябвало да играе ролята на крепител на основните партии. И на преграда срещу национал-популизма. Същевременно обаче той бе избран отчасти на вълната на всеобщото “патриотизиране”: генерал, който непрестанно говори за националния интерес, е същностен елемент от политическото въображение на националпопулизма.
По тази линия Радев остава амбивалентен. В Европа той говори по европейски и гласува резолюции срещу Русия, но в новогодишното си обръщение към нацията дори не спомена ЕС (да не говорим за НАТО). Поради което може да се предположи, че като цяло Радев по-скоро подпомага възхода на националпопулизма в България.
Има обаче и друго: тъй като със своите ксенофобия, хомофобия и антиевропейски позиции БСП залитна още повече към кафявото, от тази гледна точка Радев може и да мине за балансьор между политическия център и крайните залитания на левицата. Именно неговото позициониране позволява на БСП да не изглежда съвсем като „Атака": президентът все пак внася малка доза умереност във времена на масово подлудяване.
Русия и самолетите
Радев продължава да се позиционира като проруски полюс в политиката и тук особени различия с БСП няма. Но след конфузните визити на руския патриарх в България и на Радев и Борисов при Путин, президентът все пак споменава Русия с по-малко плам в очите. От тези визити стана ясно, че руските интереси в България са основно два: транзит на газ и ядрена централа, както и да се демонстрират слабостите на ЕС именно чрез България. В руското медийно пространство страната редовно се представя като недоразвит, несуверенен придатък на ЕС. Тоест, България се използва за повдигане на руското самочувствие. Самият Радев - за негова неприятна изненада - също бе вплетен в подобни медийни схеми, което показва, че за руската страна родните детайли не са от значение.
Въпреки това обаче Румен Радев не е променил съществено позициите си по ключовите въпроси - енергетика, санкции и, разбира се, самолетите: само и само да не са американски.
Да обобщим
Като цяло Радев се старае да подпомага левицата и по основните ѝ приоритети действа в съзвучие с нея. Проблемът е, че част от тези приоритети са сбъркани. “Патриотизацията” на лявото например го измества от центъра в политическата периферия и не му дава възможност да расте. Докато Радев се старае да остане повече в центъра, партията му носител все повече се радикализира. А с амбивалентните си действия президентът в крайна сметка не спира, а по-скоро допринася за този процес.
Освен това Радев не помага на БСП да се заяви като реална алтернатива на управлението “Борисов”. Антикорупционната му “жестокост” е вече сломена, а мечтите му не стигат по-далеч от подмяната на ГЕРБ с БСП в коалиционно управление с ДПС. Това са чиновнически мечти под генералски мундир, които няма как да вдъхновят хората. Да, все още има немалко избиратели, които гледат с надежда към Радев като възможен вестител на политическа промяна. Но конкретните съобщения, които е произвел досега, са по-скоро разочароващи.
