Независимо дали Конституционният съд (КС) ще реши, че служебният икономически министър Кирил Петков нелигитимно е заел поста заради двойно гражданство, неговите решения като министър може да останат в сила. Това пише в. "24 часа", позовавайки се на конституционалисти, като напомня, че едно от тези решения е споразумението за изграждане на мощност за производство на електромобили у нас.
Защо може да стане така - заради решение №3 от 2020 г. по дело №5 от 2019 г. от Конституционния съд. То е известно в публичното пространство като делото за царските имоти.
Делото стартира с питане от съдебния състав на ВКС, който гледаше казуса с “Царска Бистрица”, и прерасна в мегадело, след като въпрос отправи и Общото събрание на ВАС. КС ги обедини в едно. Питането най-общо беше да се каже откога един акт, който е обявен за противоконституционен, не се прилага.
Актовете са нормативни - закон, правилник, конституция, и ненормативни - решенията на Народното събрание и указите на президента, обясниха юристи.
Нормативните актове, като бъдат обявени за противоконституционни, се смятат за такива 3 дни след обнародването на решението на КС в "Държавен вестник". Не така обаче стои въпросът при ненормативните. Ако указът или решението на Народното събрание бъдат обявени за противоконституционни, те са такива от деня на издаването им. Указът за назначаване на служебното правителство е от 11 май, тоест, ако КС го обяви за противоконституционен, той ще е такъв от 11 май.
В решение №3 КС е казал обаче, че с оглед на правната сигурност има значение само за преките последици, обясниха конституционалисти. "Проблемът е обаче, че не е посочено какво значи преки последици", добавиха те.
Но пък съдиите са постановили, че всички актове, които са издавани въз основа на този обявен за противоконституцонен указ, са стабилни. Тоест актовете, издавани от министъра на икономиката, не бива да бъдат поставяни под въпрос. Това обаче не означава, че ако някой иска да оспорва решенията на Кирил Петков, не може да го направи. Трябва обаче да изчака новото решение на КС. Важно е и официалното становище на Канада дали Петков е канадски гражданин или не.
Специално за гражданството на Петков служебният МВнР министър Светлан Стоев ще отговаря на въпрос на депутата от "Има такъв народ" (ИТН) Димитър Гърдев. Именно Гърдев пръв повдигна публично въпроса. Но ако МВнР не отговори, КС също може да попита официално.
Юристи припомниха и още едно дело на КС. То е било за тълкуване на чл. 72 от конституцията във връзка с неизбираемост и несъвместимост. Там КС казва, че дори и да има производство, депутатът се смята за пълноценен народен представител до произнасянето на КС, тоест, докато съдите на кажат какво мислят за гражданството на Кирил Петков, той е пълноценен министър.
Сроковете за КС са препоръчителни. До месец трябва да се произнесат по допустимостта на делото, вероятно ще го направят и по-рано, а след това още месец - да поискат становища от водещи юристи.
