Българската действителност по време на управлението на кабинета „Орешарски” – тази картина беше представена от гледна точка на самият премиер и на лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев по време на днешната Национална среща с медиите „Открито управление”.
По отношение на политическата и социалната тематика на преден план изпъкнаха няколко акцента – каква е ролята на Делян Пеевски в ДПС, какво могат да променят резултатите от европейските избори в политическия пейзаж, дали несъгласията между БСП и ДПС по определени политики като например данъчната и за предизборната агитация на майчин език пречат и ще попречат на правителството, дали ходове като евентуалните пенсионни добавки за Великден не са скрита предизборна агитация, както и какво е състоянието в медийния сектор в страната. Декларирано беше и че България не приема заплахи на Русия към териториалната цялост на Украйна.
По отношение на темата „Пеевски” управляващите считат, че това не е актуален въпрос и чрез него се измества фокусът на общественото внимание от по-важни теми. Лютви Местан посочи, че ДПС не е давала мандат на Пеевски за срещи с Бойко Борисов и Цветан Цветанов, докато ГЕРБ управляваше. Той допълни, че депутатът от ДПС може да се среща с когото си иска, особено в качеството му на законотворец – например за подобряване на положението в регионите.
На въпрос какъв резултат от изборите ще означава оставка на правителството, Станишев, Местан и Орешарски избегнаха пряк отговор. Вместо това червеният лидер поясни, че всичко е в ръцете на народа и напомни, че „страхът да не се върне Борисов на власт” все още съществува.
Данъчната политика и темата за предизборната агитация не са теми, които ще ни разделят и ще окажат влияние върху кабинета Орешарски – около тази теза се обединиха Станишев и Местан. Те посочиха, че компромис се намира. Лидерът на ДПС посочи, че точно Станишев е дал идеята да се връщат данъците, с които се облага доход до 350 лева. Това ще се случи от 2015 година – с подаването на данъчна декларация.
Медийната свобода също попадна във фокуса на обсъждането. И лидерът на БСП, и този на ДПС декларираха, че са готови да внесат закон за медиите в парламента, който да бъде изготвен от главните редактори на българските медии. Според Кирил Вълчев обаче това не е необходимо, тъй като регулация може да има и без специален закон. А Илиана Беновска подчерта, че журналистите не са законодатели и не е редно да им се прехвърля „горещия картоф”. А Пламен Орешарски каза, че не знае в детайли с кои медии и за колко пари има договори сегашното правителство.
Политическите и социалните въпроси, зададени от всички медии, присъствали на срещата „Открито управление”. Въпросите са подредени по хронологичен ред и не претендират за пълна изчерпателност:
Г-н Орешарски, посочете три конкретни насоки, в които ще водите страната като управляващ държавата?
Пламен Орешарски: Приоритет номер едно е работещата икономика, приоритет номер две е възстановяване на държавността и върховенството на закона, а третото направление е малко повече солидарност в обществото ни – да не се разтваря толкова „ножицата” между бедни и богати. Трябва да има повече социална справедливост, защото когато я няма, това е и бизнес риск – видяхме събитията от февруари 2013 година.
Г-н премиер, ще ни избавите ли от това да сме под седемгодишен мониторинг, с нито един осъден голям играч в политиката или икономиката, да има присъди само за малкия човек? Ще кажете ли за колко пари сте сключили договори с български медии през вашите 277 дни управление – и с кои медии?
Пламен Орешарски: Нямам данни за договори с медиите. Говорили сме няколко пъти на заседания на Министерския съвет да не се допуска привилегия към която и да е медия. Ще дам обаче информация за конкретните договори, суми и с кои медии са свързани. А на въпроса за „избавянето” – твърде е абстрактен за конкретен отговор.
Сергей Станишев: Очакваме мнение от всички главни редактори в България какво трябва да се промени на медийния пазар. Готови сме да внесем такъв законопроект в Народното събрание, стига да отговаря и на европейските регламенти, за да не бъдем заплашени от нов мониторинг.
Лютви Местан: С г-н Станишев ще сме парламентарните медиатори и ще сме формалните вносители на законопроект на главните редактори на медиите в България, който да защитава медийната свобода. По критерий „критичност” ние със сигурност не сме на 100-тно място в света.
Как ще убедите хората, че добавките за пенсиите за Великден не са предизборен ход?
Пламен Орешарски: Всяка година има избори, а това не значи, че не трябва да има социални политики. Още при формирането на правителството имаше няколко социални действия – например коледните добавки през 2013 година. За да няма спекулации по каквито и да е теми, правителството трябва да спре да работи, а това не е вариант.
Сергей Станишев: Ще настояваме да има великденски бонуси за пенсионерите. Това е справедливо – не е нормално три години и половина да са отнети основни права. Имаше закон, при който се индексираха пенсиите по т.нар. швейцарско правило т.е. съобразяване с инфлацията – тази норма беше затрита. Сега обаче възстановихме този закон и това е знак за справедливост.
Може ли евентуалната оставка на Вигенин заради посещението му в Украйна, която беше поискана от "Атака", може да доведе до падане на правителството?
Пламен Орешарски: Мисля, че нашата позиция за Украйна трябва да е по-балансирана. Посещението на министър Вигенин беше съгласувано с мен, а малцинство от поне 250 хил. българи в Украйна трябва да бъде защитавано и да се следи какво се случва с него. Отмяната на закона за майчиния език в Украйна е сигнал и не бива да го пренебрегваме – ние трябва да защитим сънародниците ни в Украйна.
Периодично има несъгласия между БСП и ДПС по някои въпроси – например политическата агитация на майчин език, мораториумът за земята. Коя е границата на компромиса в името на подкрепата на кабинета „Орешарски”?
Лютви Местан: Ние се борим за правата на малцинствата. Може би имаше емоции при някои декларации от парламентарната трибуна, но не мисля, че това е източник на напрежение. Смисълът на кабинета „Орешарски” обаче не може да се ограничи до една тема, макар и важна тема за ДПС – например за етно-културните права.
Сергей Станишев: Няма лесно съвместно управление. Ако всичко беше еднакво, нямаше да сме две различни партии от две различни политически семейства. Границата на компромиса е записана в съвместната ни програма с ДПС. По водещи въпроси, дори където имаме противоречия, намираме компромис – например преминаването към прогресивно подоходно облагане. ДПС не споделя тази наша позиция, но единната ставка от 10% вече е ревизирана – по наша инициатива, с подкрепата на ДПС, което показва на какво ниво е сътрудничеството ни. Ние не подкрепихме агитацията на майчин език заради ситуацията на нагнетяване на напрежение, която се провокира от ГЕРБ.
Отчетохте 40 електронни услуги във вашето експозе – това въвеждане на електронно правителство ли е?
Пламен Орешарски: Да, това означава стъпка към въвеждане на електронното правителство. Към днешна дата разполагаме с много хардуер и софтуери, но със софтуери, които „не си говорят”. Трябва да изградим връзките между отделните институции, министерства и т.н. Това не може да се направи за няколко месеца, но няма да стоим със скръстени ръце. Ще въвеждаме електронни услуги, където е възможно и ще свързваме системите на отделните институции.
Кое ще се счита за успех за БСП на европейските избори и какъв резултат трябва да постигне червената партия, за да говорим за оцеляване на правителството? Как правителството ще осъществи реформите в здравеопазването, образованието и в държавната администрация?
Пламен Орешарски: Ще се радвам ако имам парламентарна подкрепа от поне 164 депутати. Реалностите обаче са други и работим в тях. Подобряване на системите има във всички публични сектори. В образованието работим с професионализацията на обучението, в здравния сектор имаме подготовка за подобряване на спешната помощ, за лекарствената политика, за електронна здравна карта във финансов аспект, както и повече участие на пенсионните фондове в здравната система. В държавната администрация рационализираме звена, изчистваме функции, свиваме някои административни звена, които не са в централната администрацията. Целта е да има по-функционална администрация. Обрат ще има едва тогава, когато тръгне електронното правителство.
Сергей Станишев: Ще има тест и след изборите, не само преди това, защото предишният премиер Бойко Борисов повтаря непрекъснато как правителството пада скоро, създавайки определена обстановка на внушения, на силно говорене и дори крещене. Нещата са в ръцете на българските граждани – страхът, че Борисов може да се върне на власт, продължава да съществува.
Темата „задкулисие” продължава да стои с голяма сила. Г-н Станишев, срещали ли сте се Ахмед Доган и Делян Пеевски?
Сергей Станишев: Този въпрос е изместване на обществената дискусия. Няколко месеца върви въпросът „Кой, кой, кой”. Отговаряли сме нееднократно, но това се използва като димна завеса. Нужен е диалог, а дебатите трябва да се водят по същество. Трябва да има същностни разговори.
Лютви Местан: Връх на двуличието е Борисов да говори сега за задкулисието „Пеевски”, след като организираше протести в продължение на няколко месеца. Питате ме за срещите с „държавника” Пеевски, който е обсъждал и с Борисов развитието на регионите например? Този въпрос не е актуален и срещите на г-н Пеевски с когото и да било не са от обществен интерес.
Чия е инициативата за днешната среща? Доколко БСП и ДПС се чувстват зависими от „Атака”? Кой е най-големият гаф и кой е най-големият успех на кабинета Орешарски?
Пламен Орешарски: Предпочитам да отговоря кое е най-доброто нещо и кой е най-големият ми гаф след като приключи управлението ми. А колкото до срещата – не случайно поисках г-н Станишев и г-н Местан да са тук, за да отговорим на всички въпроси.
Сергей Станишев: Няма ли да спре спекулацията за „Атака” и поддръжката на кабинета „Орешарски”. Правителството на Борисов беше избрано с нарочна декларация на „Атака”. „Атака” участва в работата на парламента и си върши работата, което не се смята за нормално, а липсата на ГЕРБ в пленарна зала, бойкотът на парламента от партията на Борисов е считан за нещо нормално. Зад правителството стоят две партии – БСП и ДПС.
При какви резултати от евроизборите правителството ще даде оставката? Каква е позицията ви за действията на Русия спрямо Украйна? Оценявате ли като проблем срещите на Делян Пеевски в качеството му на депутат с Бойко Борисов и Цветан Цветанов, докато ГЕРБ управляваше? Каква е ролята на г-н Пеевски сега в ДПС?
Лютви Местан: От една страна Пеевски е посочван като символ на злото, а същевременно Бойко Борисов е „борец срещу злото” – как тогава се получава сблъсък между две противоречащи си тези? Защо се обвинява Пеевски в двуличие, след като Бойко Борисов се среща с него и след това Делян Пеевски става символ на злото? Делян Пеевски не се е срещал с Борисов и Цветанов по време на управлението на ГЕРБ с мандат от ДПС. Този, който управлява държавната машина, а в случая с Бойко Борисов, носи отговорност.
Ще има ли образователен ценз за получаване на детски и социални помощи, както предлага БАН? Какво очаквате от главните редактори – да ви предложим медиен закон? Бих ви предложил отмяна на Закона за радио и телевизия, за да не са само те регулирани, а всички останали въпроси да се уреждат по останалото законодателство. Ние не се нуждаем от регламентите, които държавата може да даде – това е разговор за хората, работещи в медийното пространство.
Пламен Орешарски: Не приемаме образователен ценз за социално подпомагане – това е много дискриминационно. Не може да насърчаваме раждаемостта чрез такива инструменти. По отношение на медиите има много различни практики в цял свят, но бих приветствал дискусия за състоянието на медиите в България.
Сергей Станишев: Аз също не подкрепям такъв инструмент на справяне с демографската криза. Трябва да има цялостна демографска политика. През 80-те години имаше двудетен модел в България, сега средната раждаемост е от 1,4 деца. Не се възпроизвеждаме като нация, а това е страшно.
Лютви Местан: Вярвам в саморегулацията по отношение на медиите. Да не забравяме, че интернет и печатните медии са извън регулацията на Закона на радиото и телевизията. Призивът ни за закон за медиите е защото не се чувствам компетентен по този въпрос – затова молим вас да помогнете. (бел. ред. – Илиана Беновска направи коментар, че с тези думи Лютви Местан прехвърля отговорността върху хората от медиите, а те не са законодатели).
Каква е позицията ни за действията на Русия в Украйна?
Пламен Орешарски: Не приемаме заплахи от Русия за териториалната цялост на Украйна, но Киев и Москва трябва по пътя на дипломацията да намерят изход. Ще приветстваме бърз изход от кризата.
